Кризата с коронавируса в цяла Европа принуди много български сезонни работници да се завърнат в родината. Дали обаче изправени пред привидната липса на избор те ще попълнят свободните, но слабо платени места в родното земеделие?
Въпросът се оказва с повишена трудност – особено след призива на Европейската комисия сезонните работници в селското стопанство „да стигат до местоназначението си без забавяне”. И тъй като наетите хора изпълняват критични функции по отношение на реколтата, те се нуждаят от гаранции за свободно преминаване на граници, смятат държавите членки.
Според годишния доклад за трудовата мобилност в ЕС, България е сред страните, които изпращат най-много работници в Европа.
„България е една от петте държави донори на работна сила в Европа заедно с Румъния, Полша, Италия и Португалия – казва Атанаска Тодорова, главен експерт в КНСБ, пред БНР. – Българите са предпочитана работна ръка. Най-много наши земеделски сезонни работници се трудят в Испания – 350 хиляди, а в Германия и Англия общо 600 хиляди души. Наети българи в сектора има също така във Франция, Италия, Гърция.”
Всички тези страни се нуждаят от голям брой чужди работници, в противен случай събирането на реколтата ще бъде поставено под въпрос. И ако границите се отворят, шансовете да задържим сънародниците ни в нашите оранжерии и ферми сериозно намаляват.
„Въпросът е какво ще предложат работодателите, които отдавна говорят, че не достига работната ръка в земеделието – коментира Светла Василева, председател на Федерацията на независимите синдикати от земеделието. – Те трябва да осигурят не само здравословни и безопасни условия на труд, съобразени с мерките на правителството, но и достойно заплащане. В момента европейската часова ставка в земеделието е много по-висока (Германия – 8,50 евро, Белгия – 9,80 евро, Италия – 8,60 евро – бел. ред.) от нашата, която е едва 1,90 евро.”
Възможност за попълване на свободните работни места в селското ни стопанство са и служителите от други сектори, които са загубили работата си – не само у нас, но и зад граница.
„Работоспособният човек ще бъде готов да влезе и в трудовия процес в земеделието, тъй като няма да има друго възнаграждение – смята Светла Василева. – Става дума за много групи хора, които ще бъдат освободени по време на извънредната ситуация в цяла Европа. Някои от тях ще се завръщат, а други ще идват от отраслите туризъм, хотелиерство, ресторантьорство. Така че възможности в земеделието ще има, тъй като именно там е най-ниският процент на наетата работна ръка.”
Разпространението на коронавируса повишава риска в селскостопанския сектор заради парализирането на работата на много ферми както у нас, така и в Европа и това допълнително може да затрудни осигуряването на продукти на вътрешния и на външния пазар, прогнозира още специалистката.
Редактор: Диана Цанкова (по Хоризонт, инт. на Мария Костова)
В предаването на 21 февруари говорим за Международния ден на майчиния език. Поглеждаме към темата за опазването на езиковото и културното многообразие от два различни ъгъла – имигрантите в България и българите в чужбина. Мечтата на три поколения..
В събота , 22 февруари, ще остане студено. Ще преобладава слънчево време с временни увеличения на облачността, средна и висока. Преди обяд на места в равнините ще има мъгла. Ще духа слаб източен, в Източна България до умерен северен вятър...
За трета поредна година расте броят на младите лекари, които искат да останат в България след завършването си. Това показват резултатите от анкета сред 224 български абсолвенти от Випуск 2024 на Медицинския факултет към Медицински университет-София. 74,3%..
На 21 февруари се отбелязва Международният ден на майчиния език, вписан в календара на Организацията на обединените нации за образование, наука и..
В брой 39 на предаването слушайте: За България и Венсан Дюпюи, или как един французин решава да стане учител у нас - среща с дългогодишния..
В предаването на 21 февруари говорим за Международния ден на майчиния език. Поглеждаме към темата за опазването на езиковото и културното..