Строгите мерки, които наложи извънредното положение в повечето европейски държави, за да се спре разпространението на коронавируса, провалиха плановете на стотици българи, които няма да се върнат за великденската си ваканция. Призивът да не се пътува сега от Италия към България се приема болезнено, но и с нужното разбиране за характера на мерките, които трябва да се спазват в този момент. За Анета Риналди, която от 30 години живее в италианската столица, това е период на истинско изпитание, тъй като няма да може да посети възрастните си родители в София.
Анета обаче не престава да следи и анализира случващото се както в Рим, така и в София. Първо насочва вниманието си към полето на изкуството и културата, защото там е професионалното й призвание - работи като дизайнер в архитектурни ателиета и към националната телевизия. Анета е горда с работата си като арт директор на т.нар. Българска галерия в Рим, тъй като там се стреми да показва и популяризира образци на българското изкуство. „В момента галерията е затворена и ние сме обречени на фалит, а единственото, което ще остане, е приносът към култура, който имахме” - казва Анета Риналди:
„Ако се обърнем към историята, има и други моменти на катаклизми, свързани с болести, войни, чума, които след това са дали невероятен тласък на културата. Това говори за вътрешната потребност на човека да се обърне към нещо, в което да вярва. Това, към което папа Франциск призова италианския народ е да нямаме страх, а да правим това, което се иска от нас. Да бъдем дисциплинирани и да вярваме в смисъла на съществуването на човечеството. Това е силата на културата, да издигаме духовни водачи и да бъдем единни в усилията си да изградим по-добро бъдеще. Искам да споделя моите лични наблюдения върху обществото през годините, а и като дългогодишен сътрудник на радио Ватикана, че италианците, дори да казват, че не са практикуващи християни, те са възпитани в религиозните норми и ценности, а те са общочовешки, проверени през вековете. Това, което ме удивлява у италианците, а го виждаме и в България, е голямото желание за общуване, за солидарност, за издигане на духа чрез музика и песни. Но знаете ли какво стои зад тези изяви в Италия? - те са израз на изключителен патриотизъм. Наред с това е прословутата тяхна солидарност и тук отново стигаме до ролята на религията, която учи как да си помагаме и да бъдем състрадателни. Отскоро в Италия се говори за „новите бедни“, това са хора, които съвсем не сме очаквали. Например току-що дипломиралите се адвокати, което е парадоксално, току-що завършили студенти, които няма да имат условия за старт в професията си, заради фалитите вследствие на тази буря. Тогава ще сме изправени пред реалната финансова ситуация, но италианското общество е готово да помага на всеки един, за да може да се изправи на крака след кризата”.
Обществото в Италия е фокусирало вниманието си върху лекарите, сред които броят на заразените е много голям, а над 60 вече са починали. Доброволците също са много и помагат на линейките в Бърза помощ и на Червения кръст. „Дори на призив, че спешно са нужни 300 медицински сестри, се отзоваха 3700. Не забравяме и служителите в общинските служби за чистота, които също са на първа линия и работят всеотдайно” – казва още Анета Риналди. Тя с радост забелязва, че все повече общува с българи, пръснати по света. Най-много се вълнува от сигналите, които идват от родината. Съветът й сега е най-вече към младежите и децата - да бъдат по-дисциплинирани и да останат по домовете си, докато трае опасността от заразата.
„В Италия бяха предприети най-строги мерки, има глоби от 4 -5 хил. евро, абсолютен контрол с лични удостоверения на хората, които излизат навън, полицаи, които са в пъти повече от самите минувачи по улиците. Има и военни там, където се налага по-строга организация. За съжаление, имаше дискусия дали така не се ограничава личната свобода на хората. Моментът не е подходящ да реагираме по този начин, сега трябва да се подчиним. Трябва контрол и дисциплина, за да можем по-скоро и по-силни да излезем от кризата.”
Макар и дошли с призванието да въздигнат нашия свят, избраните не само следвали предначертания им път, но и рискували да не разкрият докрай себе си заради святия за тях дълг към Отечеството. Сред тези възрожденски българи бил Христо Цокев, останал..
От шумните кухни на лондонските ресторанти със звезди "Мишлен" до скрито в дебрите на Родопа планина селце, пътят на Петко Шаранков е пълен с обрати и изненади. След като живее дълги години в Лондон, където усвоява тънкостите на европейската..
Писател, герой от Втората световна война, летец, журналист, режисьор и дипломат – личността на Ромен Гари (1914-1980) е многопластова и енигматична. А България заема специално място в живота и творчеството на един от най-четените френски автори. В..