Актьор, певец, лидер на група („Обичайните заподозрени“), автор на песни (текст и музика), Стефан Вълдобрев е изключително деен човек и много ангажиран, поне преди 13 март. Той, както всички артисти, свързани със сцената и живия контакт с публиката,  се наложи да отмени много свои участия, но намира и добрите страни на ситуацията.

„Работя. Използвам възможността, която животът ни осигури да я караме „по-полека“. Три години пеем тази песен, но ние самите не се спираме. Довърших книгата, която от доста време бях замислил, но все нямах време. Стана чудесно, че сега се „кротнах“ вкъщи. Занимавам се с финалните редакции, обложката на „Книга за песните“, в която разказвам интересни, понякога смешни истории за мои песни, за песни на „Уикеда“, Лили Иванова (за нея има специална глава) и др. Средата на май, живот и здраве, трябва да е по книжарниците.”

Преди дни изнесох първия си концерт онлайн, без публика, и силно се надявам да не ми се случва повече − сподели музикантът пред Радио България.

„Пожелавам си това да е последният такъв концерт! В началото усещането беше странно – пееш на едни триножници, върху които са камерите. Може би ми помогна това, че съм актьор, защото в киното понякога си „партнираш“ с камерата и си представяш, че това са хора. Другото, което страшно много ми помогна, е че през последните четири години, по време на стотиците наши концерти из страната, наблюдавах лицата на всички хора пред себе си и смея да кажа, че запомних повечето… Онази вечер просто си ги представях тия хора пред себе си… Направихме много хубава приятелска връзка с нашата публика и това много ми помогна онази вечер. Все едно всички тези хора бяха наоколо.

Ако трябва да опише сегашната ситуация с моя песен, наистина най-близо е „По-полека“ – и като заглавие, и като съдържание на текста. Човечеството достигна до един „ръб“, от който не може да се продължи нататък – „ръб“ на консумация, алчност, искане на повече и повече, нечовешко темпо. Стигна се до там, че природата сама направи така, че да започне някакво прочистване. Имам предвид не на физическо ниво. Това е прочистване на сетивата, на мислите, на душите, стремежите, желанията. Още на 13-14 март написах във Фейсбук нещо мъничко. Никак не обичам да давам съвети на хората, да назидавам... Беше обръщение към децата, в което ги молех да обяснят на своите родители, че това е нещо нормално, че трябва да искаме по-малко, за да имаме повече. Живеехме така, все едно след нас няма да има други хора - всичко да изядем, да изпием, да усетим… Все пак да остане и за тях, нашите деца. Мисля, че след целия този кошмар, който се случва в момента, би се възстановила една човешка нормалност.“

Колкото до „Книга за песните“, Стефан Вълдобрев сподели още, че се надява чрез нея да остане във връзка със своите приятели и почитатели, за да се запази хубавата емоция, останала да напомня за „тази приказка“, родена от живия контакт и концертите, и в очакване на завръщането ѝ.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

Снимки: БГНЕС, Facebook/Stefan Valdobrev