Мартина Бянов така и не осъществява мечтата си да стане актриса, но животът я поставя на по-голяма сцена – с истински герои, чиито истории, за съжаление, не винаги завършват с щастлив край.

Преодоляла срещата си с коронавируса, тя отново е на първа линия – там, където раздава себе си, без да се пести. Мартина работи като медицинска сестра във Виена в един от специалните павилиони пред всяка болница, през които най-напред минават пациентите. На работното си място е облечена със защитно облекло – но дори и то не я опазва от Covid-19.

За щастие, прекарва двуседмичната карантина без симптоми. И докато стои в дома си, следи ситуацията и у нас.

Мартина разказва, че в Австрия се изследват само хора със симптоми и до момента са направени около 200 хил. теста. Пикът на заразата вече е отминал, затова и от 1 май правителството ще разхлаби мерките – ще бъдат отворени големите магазини, училищата, ресторантите. По думите й, хората спазват наложените ограничения, носят маските си и се радват, че могат да излязат навън. И въпреки че опозиционни партии обвиниха премиера Себастиан Курц в умишлено насаждане на страх по отношение на коронавируса, Мартина е категорична, че от страна на властта никога не е чувала предупреждения за очакван ад и чували с трупове, каквато терминология се използва у нас.

“В Австрия са малко по-завоалирани, не толкова директни като нас, българите – добавя медицинската сестра. – Наистина ти казват нещо лошо, но по начин, че да не те шокира. По-скоро звучи като нареждане – какво може да се прави, какво е забранено, какви са глобите и всичко това не подлежи на дискусия.”

Като ученичка Мартина посещава театралната експериментална школа “4хС” на режисьора Николай Георгиев и мечтае за сцената, ала летен курс по немски език в Австрия сменя посоката на живота й. В университета се запознава с бъдещия си съпруг – парамедик, а по-късно се записва в училището за медицински сестри. Днес тя работи с хора с тежки физически и психически увреждания, дежури в павилиона пред болница “Рудолфщифтунг”, пътува с “Бърза помощ”.

“Преди ми беше много “терсене” и даже исках тук да кандидатствам в театрална академия – спомня си Мартина Бянов. – Но от момента, в който влязох в болницата и започнах да се занимавам с пациентите, престанах да съжалявам и все още искам да се развивам в тази насока. Явно преди години е било времето за онази моя мечта, а сега е времето за нещо друго. Сега мечтая да постъпя в “Лекари без граници” – само дъщеря ми да порасне още малко. Вече си подадох молбата и чакам отговор, дали съм одобрена и мога да поема някоя мисия.”

И докато изчаква да дойде времето на новата й мечта, наблюдава как хората се променят за добро и вярва, че ще излезем от изпитанието с научени житейски уроци.

“Има пълни егоисти, които казват – аз съм здрав, имам храна и нищо друго не ме интересува – продължава Мартина Бянов. – Но повечето хора гледат да напазаруват на възрастен човек, да викнат линейка на улицата, ако на някой му стане лошо. Като че ли започнахме повече да се грижим един за друг, особено младите хора. Аз имам практиканти и те ме питат дали може да закъснеят за работа, защото с приятели са се организирали да разнесат храна на възрастните хора от квартала. Разбира се, че може – това е много по-важно. Мисля си, че нещата отиват към по-добро, а и природата е вече много по-спокойна.”