13 май е последният ден от извънредно положение в България. То бе въведено точно преди два месеца, за да се ограничи разпространението на Covid-19 в страната. Тогава, в интервю за Радио България, един от водещите имунолози у нас, акад. Богдан Петрунов, определи мерките срещу епидемията като навременни и адекватни. Доколко тези ограничения изиграха ролята си за опазване на българското население? На фона на противоречивите настроения в обществото и теорията за „стадния имунитет“, каква е равносметката през погледа на имунолога:

„Тук се противопоставят двете тенденции. Едната е да оставим хората да се движат спокойно, без ограничения, те постепенно да се разболяват и да умират, и който оцелее. Абсурдно е да се мисли по този начин. Веднага давам за пример Швеция, която е силно развита  икономически, със стабилна здравна система и не предприе ограничителни мерки. Сега обаче, по последни данни на СЗО (от 11.05) тя е на едно от първите места по смъртност и заболеваемост с 12% летален край. В световен мащаб смъртността е над 5%, в Италия и Испания достига до 14 -15%. Това показва, че този модел - да се остави болестта да се развива, без никакви мерки, води до увеличаване на смъртността. В този смисъл съм убеден, че взетите мерки у нас бяха най-правилните. Това е другата тенденция, която ние трябва да следваме – да ограничаваме контактите, за да забавим развитието на заболеваемостта. Затова се отнасям доста въздържано към разпускането на мерките. Отварянето на парковете е правилно, хубаво е да се ходи по планините, но всичко останало трябва да става постепенно и при ежедневна оценка на епидемията.“

За истинско овладяване на пандемията можем да говорим единствено при наличието на качествена ваксина или ефикасни лечебни средства. Засега има само разработки на ваксини, които не са преминали през фазите на изпитване. Без да бъде доказана тяхната безвредност и противоепидемична ефективност, те няма как да бъдат признати от световните институции, които се занимават със сертифицирането им (Агенцията по храните и лекарстата на САЩ и Европейската агенция за лекарства). Сегашният вирус SARS - CoV 2 се различава с около 25% от този на SARS -CoV (ТОРС), възникнал през 2002г., което означава, че изменчивостта му ще продължава, макар и по-бавно. Затова, ако се създаде ваксина, тя няма да бъде окончателна. „Дори и да приемем, че се изнамери най-добрата, не е изяснен механизмът, по който тя ще създаде имунитет“ – категоричен е акад. Петрунов и допълва:

„Още не е доказано доколко изграждането на антитела може да предпазва. Засега антителата доказват само, че сте преболедували. Освен това ваксината създава антитела не само в телесните течности, но и на клетъчно ниво. Ние обаче много малко знаем как ваксината ще стимулира клетъчния имунитет и дали той ще бъде водещият. Същото се отнася и за лекарствата. Чудесно е, че наш екип е разработил молекули, които биха могли успешно да се приложат в лечението, но да се говори предварително, че имаме лекарство, не е сериозно.“

Според изследване на американски учени в страните от Източна Европа, където продължава имунизацията с БЦЖ, има по-малък брой смъртни случаи в сравнение със западноевропейските държави, които са спрели прилагането ѝ. У нас  ваксината се произвежда от 1953 г. и в момента се изнася в над 100 страни. По думите на акад. Петрунов, българската БЦЖ е сред най-добрите. Малко известен е фактът, че италианският проф. Виторио Колизи,(помогнал за освобождаването на българските медици от Либия) искал да бъде разработена съвместна ваксина срещу СПИН и хепатит, на базата на българската БЦЖ, която има усилващ ефект. Освен това, научно е доказано, че нашата ваксина е сред най-мощните стимулатори на клетъчния имунитет. Действието й потиска не само развитието на патогени, но и на туморните клетки, пояснява акад. Петрунов.  В тази връзка имунологът изрично подчерта, че подсилването на имунитета като превенция се прави единствено при здрави хора.