Месец май е празничен за всички градове, в които се отглежда маслодайната роза. Този стар поминък на българите изпитва сериозни трудности в условията на пандемия. Въпреки че площите с розови насаждения у нас са много, цветът им може да остане в по-голямата си част неприбран. Причината е, че изкупуването на продукцията е свито до минимум, предлаганата цена е ниска и не оправдава дори усиления труд на берачите по време на цъфтежа на розите.

Жители на гр. Стрелча, които са имали пункт за изкупуване на рози миналата година, не смятат изобщо да го отварят сега, защото много от производителите засега отказват да берат и предават розите си. „Така ще ги затрием розите, аз моите не ги и обработвам вече“ - казва собственичка на няколко декара розови насаждения. Подобен опит споделят и други фамилии, които имат традиции в отглеждането на рози.

„Просто ни отрязаха главите, както се казва. И да протестираме, няма кой да ни чуе, а никой не иска да работи за 1,50 лв. за килограм. На 1 декар насаждения имам разходи около 500 лв. – плащам за обработка на земята поне два пъти в годината, отделно от това за тор и препарати за растителна защита. Убиваме се от работа в слънце, пек и дъжд и сред много пчели берем розите, а накрая ни плащат наполовина като казват, че другите пари ще ги получим чак когато розоварните си реализират продукцията. Иначе много ги обичам, от дете съм израснала с розите, много е хубаво да береш рози и това много ще ми липсва. Тази година само ще отида да си откъсна букет и да направя снимки на нашите розови насаждения“.

Проблемите в производството на етерични масла сега се усещат най-силно, но те са натрупани от години и не са резултат на нечий каприз за натиск върху бранша, а се дължат на чисто икономически механизми, които следват пазарната логика – казва главният мениджър на производството в една от най-старите розоварни у нас – Веселин Ганчев.

Друг фактор е, че в момента има достатъчно много розов цвят. Количеството произвеждан розов цвят, а същото се отнася и за лавандулата, е заради многото европейски програми за засаждане на маслодайни растения. Засадиха се много площи, а високата изкупна цена, която се предлагаше през 2016 -17г. достигаща над 5 лв., стимулира много земеделци да си помислят, че като отглеждат от 130 до  150 дка рози, бързо ще станат милионери. След време тези рози се развиват и започва свръхпроизводството на розов цвят, който няма как сега да се реализира. Аз от дни водя кореспонденция с наш партньор от чужбина, според който същността на проблема е в неработещата търговска мрежа. Сега местата, където най-много се купува парфюмерийна продукция - магазините и летищата, са затворени и няма никакво търсене. След като не продават парфюми производителите намаляват покупката на суровина за тях. По-красноречив пример от този, едва ли някой може да даде.“

Снимки: БГНЕС, Facebook / Аз обичам Стрелча