В разгара на пандемията от Covid-19 икономически експерти и аналзатори предупредиха, че светът е изправен пред най-тежката икономическа криза, подобна на Голямата депресия от 30-те години на миналия век. Според прогнозите на ЕК предстои сериозан спад в развитието на много страни, като въздействието върху световната икономика се очаква да бъде много по-тежко, отколкото след финансовата криза отпреди десетилетие. Що се отнася до България, очакванията са спадът в икономиката да достигне 7,2% през настоящата година, а процентът на безработните да нарасне до 7,0%.

"При нас нещата са малко по-различни, отколкото в останалите европейски страни като Испания, Италия, Франция, дори и Люксембург е в лошо състояние - отбелязва Александър Загоров, конфедерален секретар на КТ "Подкрепа". - А ако сравнним икономиките - техните предприятия са локомотивът на Европа, а нашите в периферията. При нас са частите, при тях се сглобява целият автомобил. За радост, ние имаме чудесни условия, които може да използваме като климат, възможности за земеделие, горското стопанство. За нещастие, ние по-скоро изнасяме работна сила, която не успяваме да задържим тук, за да обслужва земеделието и горското стопанство на други европейски страни."

Икономическите последици от кризата ще усетим не веднага, както в останалите европейски страни, а три - четири месеца след това, прогнозира Загоров. Според него психологическата подготовка на работодатели, работници и административни звена не е в посока на работа в криза. "Правителствата на европейските страни с големи икономики не бяха подготвени, както и мениджмънтите на големите предприятия. Опитаха се да спасяват парите на акционерите в тях и изведнъж се оказа, че създават заплаха за собствения си бизнес. Този пример не трябва да се подценява." При нас изправянето на икономиката няма да е на базата на политически решения и раздаване на средства. Решението е в онези ниши където България би могла да има някакво икономическо предимство.

"Селското стопанство, земеделието и животновъдството са само една от тези ниши, но все още за мен няма ясни индикатори докъде ще закъса икономиката ни - пояснява Загоров. - Затова не може да се каже как и кога да ѝ се помоне, за да се възстанови. Нека си припомним на какво ниво са били институтите, като този за разработване на ваксини в миналото, как беше ориентирано образованието ни. Помислете си защо пациентът е важен – не защото трябва да бъде излекуван, а защото носи пари. Няма да ни е лесно."

Що се отнася до политиките, които Европа започна да въвежда, експертът от КТ "Подкрепа" смята, че ще бъдем изправени пред голяма дилема. Като общество ще трябва да намрим верния път - да изберем дали да възстановим стария начин за развитие на енергетиката, индустрията и разпределянето на данъци или да потърсим нов вариант.

"Зелената сделка, за която се говореше преди кризата, е свързана с различно данъчно облагане върху екологични индикатори, а не върху стопански - подчертава Александър Загоров. - Имаме много нерешени въпроси в нашето общество и съживяването на икономиката няма как да стане, ако не намерим консенсус. Някой трябва да бъде достатъчно силен, за да обедини политици и обществени лидери около себе си и около една идея, за да избута цялата държава и общество напред. Общите цели няма как да стъпят на старите ни отношения на противопоставяне, а трябва да бъдат ориентирани към взаимните ни интереси."

В тази връзка бяха и думите на управляващия директор на МВФ, българката Кристалина Георгиева, която в интервю за германското издание„Ханделсблат“ насочи вниманието към разработването на нови модели за устойчиво развитие. „Трябва да бъдат създадени нови програми за подкрепа, обществените програми за заетост да бъдат разширени и да се намерят помощни финансови лостове, чрез които фирмите да запазят служителите си”, посочи Кристалина Георгиева и допълни, че “прогресивните данъчни модели също могат да са част от арсенала” за излизане от кризата.