За година държавата ще построи и ще пусне в действие поне 100 бензиностанции в големите градове и по магистралите на страната. Правителственото решение за това предизвика оживени и противоречиви коментари.
Към настоящия момент пазарът на горива в страната е изцяло в ръцете на частния и по-точно на чуждестранния бизнес, където доминират няколко големи международни компании. Държавата навлиза на тази територия с амбицията да се превърне в един от основните играчи в търговията с петролни продукти на едро и дребно.
Какво се крие зад тези намерения и какви са очакванията на потребителите?
Примери за държавна намеса в търговията с автомобилни горива по света има немалко, като някои са доста обезкуражителни, други са по-добри. Венецуела, страната с най-големи резерви на петрол, остана без бензин поради провала на компанията PDVSA. Не толкова лошо стоят нещата в някои европейски страни, сред които сходната на България Унгария и Балтийските държави, но и там държавният дял е миноритарен.
Решението българската държава да навлезе в петролния бизнес има своята логика и цели, според неговите автори и привърженици. Предвижда се бъдещата компания да има най-общо две функции - да продава горива в своите бензиностанции и да съхранява горива в собствени складови бази, слагайки по този начин ред на пазара на едро и дребно.
"Намеренията са положителни. Те са в посока - повече конкуренция, по-ниски цени, по-добро качество, по-добре за потребителите, по-добре за всички. Това укрепва доверието в петролния пазар. Ние сме част от него, така че е по-добре и за нас" - казва Андрей Делчев от ръководството на влиятелната Българска петролна и газова асоциация.
Според Симо Симов, заместник-председател на Управителния съвет на Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива, в последните 10 години държавата е направила много за "изсветляване" на бизнеса с горивата и в момента не може да се говори за монопол, а по-скоро за доминиращо действие на един производител. Във връзка с това той приветства идеята за създаване на складове, които да оперират като търговски дружества, тъй като това ще позволи на пазара да навлязат нови участници.
По-критичен към плановете на правителството е известният икономически експерт и председател на Института за пазарна икономика Красен Станчев. Той поставя въпроса за цената на проекта и изграждането на мрежата. „Щe бъдe мнoгo cĸъпo нaчинaниe, ĸoeтo нямa дa дoвeдe дo тъpceния eфeĸт, ocoбeнo в гoдинa, в ĸoятo c мoи ĸoлeги пpeдвиждaмe 2,2 - 2,3 милиapдa лeвa дeфицит caмo oт oтpacлитe, зaceгнaти от извънpeднoтo пoлoжeниe“, посочва експертът.
Наблюдетели от бранша смятат, че изграждането на мрежата от 100 бензиностанции ще струва между 100 и 200 млн. лева, в зависимост от това дали терените, върху които ще се строи, ще са държавни или частни и каква ще е големината на обектите.
Засега министрите на икономиката Емил Караниколов и на финансите Владислав Горанов не дават конкретен отговор колко ще струва изграждането на веригата, как ще се финансира и каква възвръщаемост на вложението се очаква да има. Беше обяснено само, че не се мисли изграждането на бензиностанции да става с пари от бюджета, а, че компанията може да прибегне до заем.
Спорни остават идеята и проектът - преките участници в бизнеса с петролни и газови продукти официално твърдят, че я одобряват, докато икономическите неправителствени експерти смятат, че начинанието няма смисъл и е обречено на провал, подчертавайки, че „завръщането на държавата в изцяло частен сектор е нов етап от държавния капитализъм, който вече не просто прахосва пари, а иска да хване юздите на икономиката“.
Надеждите на крайните потребители това да доведе до намаляване цените на горивата в страната, които иначе се водят за едни от най-ниските в ЕС, вероятно ще се окажат неоснователни. Според експертите свръх очакванията за ниски цени са нереални. По-скоро ефектът от намесата на държавата може да се усети в по-плавен преход от по-ниски към по-високи ценови нива, при скокове на пазара.
Какво ще стане с появата на нов играч, в лицето на държавата, и дали прякото ѝ участие в реалния бизнес има смисъл или - не, бъдещето ще покаже.
Като спасителен център за диви животни и през тази година Столичният Зоопарк приюти сърни, пострадали от катастрофи, щъркели, които не могат да летят и дори нилски крокодил. Сред настанените животни са и конфискувани ценни екзотични птици..
Заради военни конфликти, през 2024 г. четири хиляди деца от Сирия, Афганистан и Мароко са потърсили закрила в България . Данните са от доклад на УНИЦЕФ , според който 2024 година e "една от най-пагубните за децата в условия на конфликти" в цялата..
В неделя, над повечето райони в Западна и Централна България облачността значително ще се разкъса и намалее и ще бъде предимно слънчево и почти тихо. В сутрешните часове на места в равнините и низините ще има намалена видимост и на отделни места..
Със закриването на “Балкантон“ през 1994 г. спря и изработването на грамофонни плочи в България. Това обаче ще се промени и през 2025 г. ще бъде открита..
Върховният касационен съд (ВКС) реши окончателно Българската православна старостилна църква да бъде вписана в регистъра на вероизповеданията към Софийския..
В последния петък на 2024-а година "България днес" фокусира вниманието към Балканите..