Правилният и безопасен начин на потребяване на медиите е основна част от определението за медийна грамотност, но далеч не единствената. Това е събирателно понятие зауменията, които всеки човек трябва да притежава, за да гледа по критичен начин на информацията и да не става съпричастен към разпространението на фалшиви новини или език на омраза.

Подрастващи на възраст между 15 и 19 години представиха идеите си за безопасна употреба на интернет в рамките на проведения този месец онлайн хакатон за тийнейджъри - „Дигитални решения за медийна грамотност: Правото ми на мнение“. Чрез най-различни мултимедийни форми – уебсайтове, онлайн игри, мобилни приложения, подкасти, видео поредици, младежите предложиха решения на установени от самите тях проблеми. „Имаше предложение за уебсайт с полезна информация за тийнейджърите как да се предпазват в онлайн пространството – как да защитават личните си данни и да не станат жертви на педофили или трафиканти. Имаше предложения за обучения или технологични иновации в подкрепа за младите хора, за да могат те да различават фалшиви новини от достоверна информация. Имаше призиви на младите да се даде повече глас чрез подкасти или видео поредици, за да изразяват мнението и плановете си, но също така и да подпомогнат разпространението на знания по тази тема. Беше засегнат и въпросът за онлайн тормоза. Той е свързан с липсата на комуникация и социално-емоционални умения, в резултат на което следва насилие.”

Въпреки уменията на участниците те се нуждаят от различен тип съдействие, за да осъществят проектите си – менторство, екпертиза, технологичен ресурс или малка финансова подкрепа.

Трудно ли се постига медийна грамотност в дигиталния свят?

„Да, дори много трудно, защото тя трябва да се развива от ранна възраст- признава Ивайло Спасов.– Не непременно като предмет в училище, но като набор от умения, върху които да се работи в семейството, с учителите и децата. Медийната грамотност повлиява на всички избори, които индивидът предприема – какво да бъде поведението му онлайн, как да се отнася към другите хора, каква информация да потребява и споделя. В този случай говорим за формиране на нагласи, управление на очаквания и дори хибридни войни”.

Ивайло Спасов алармира, че за съжаление понякога България се явява плодотворна почва за развитието на хибридни войни – заради ниско ниво на критично мислене. Това се потвърждава и от различни статистики, които показват, че сме на едни от първите места в Европа по разпространение и качество на интернет и достъп до дигитални устройства, но от друга – че е налице ниска медийна грамотност спрямо останалите страни на Стария континент. Тази опасна комбинация в определени моменти означава лесна манипулируемост на групи от обществото по определен проблем. Системното инвестиране в уменията по медийна грамотност би пресякло подобни тенденции, тъй като децата изграждат идентичността си на база прочетеното в социалните мрежи.

Отговорна е ролята на родителите в процеса на медийното ограмотяване на децата.

„Много е важно те по приятелски и приобщаващ начин да опознаят онлайн средата на децата си. Не чрез контрол или забрани, а чрез разговори, споделяне на общи интереси и проява на любопитство. Диалогът и инвестирането на време и усилия за опознаване между родителите и децата сплотява и създава доверителна връзка”, съветва Ивайло Спасов от УНИЦЕФ-България. А след това следва надграждането на уменията в училище и в приятелската среда на децата.

Снимки: Pixabay, БНТ