Навършват се 144 години от саможертвения поход на българския поет и революционер Христо Ботев и неговата чета, от козлодуйския бряг на река Дунав до Врачанския балкан. Споменът за историческите събития, прераснал в организирани възпоменателни тържества, отдавна е неразделна част от обществения живот в селищата от врачанския край (Северозападна България), през които са преминали Ботев и неговите сподвижници. Тази година обаче, заради разпространението на Covid-19, традиционните прояви в памет на героите бяха отложени. Оповестено е само, че на 2 юни ще има спортна щафета – информира кореспондентът на БНР във Враца Ива Антонова.
Ежегодни Ботеви чествания е имало дори във времето на двете световни войни, а началото им, макар и неформално, е още преди Освобождението.
За първите Ботеви чествания след Освобождението на България се знае много малко. Свидетел на събитията от онова време − свещеникът Никола Петров твърди, че е поставил дървения кръст на Милин камък още по времето на Руско-турската война. Този първи паметен знак е обозначил мястото, където на 18 (30) май 1876 г., към края на Априлското въстание, Ботевата чета влиза в тежка битка с башибозука и около сто души редовна войска. На планинския рид Милин камък оставят костите си над двадесет Ботеви четници, но загубите на турците са по-големи благодарение на по-благоприятната позиция, която заема четата. Веднага след Освобождението, през 1879 г. учителят Тома Младенов призовава за чествания на козлодуйския бряг, откъдето тръгват въстаниците към Балкана, а през 1882 година на брега е поставен комитски оброчен знак.
„В следващите години 1884-85 г. се провеждат най-искрените и най-безкористни тържества, в които участва населението от Врачанския регион“ - казва за БНР Мирослава Топалова, уредник в отдел „Нова история“ в Регионалния исторически музей във Враца.
„През 1937 г., за увековечаване подвига на Христо Ботев и неговата чета, на връх Околчица е издигнат 30-метров железобетонен паметник с опълченски кръст на него. Мястото е избрано за монумента, тъй като е с видимост отвсякъде. От 1949 г. връхната част на паметника е преустроена в петолъчна звезда, а през 1992 г. отново е възстановен в първоначалния му вид.
От 1946 г. се организира и национален туристически поход по стъпките на Ботевата чета – от гр. Козлодуй до връх Околчица“ – разказва Мирослава Топалова и продължава:
„През 1961 г. скалата, при която Христо Ботев е загинал на 2 юни 1876 г., е превърната в паметен знак с издълбан на нея текст: „Сбъдна се пророчеството твое – жив си ти!“. Освен в Козлодуй, на Милин камък и селищата, през които е преминала Ботевата дружина, тържествени чествания се устройват и във Враца. С помощта на дарения, на 27 май 1890 г. в центъра на града е поставен първият след Освобождението скулптурно-архитектурен паметник за увековечаване паметта на героя в Княжество България.
На тържественото откриване присъстват княз Фердинанд 1, министър-председателят Стефан Стамболов, а също майката, съпругата и дъщерята на Христо Ботев. Още тогава пред паметника на воеводата на площада се събират Ботеви четници и поклонници. Всяка година се провеждат панихиди и молебени, правят се възстановки на сцени от бойния път на четата, гърмят илюминации, преминава факелно шествие, извършват се спортни демонстрации и състезания“.
Тази година обаче всички събития са отменени заради ограничителните мерки. Засега от община Враца са оповестили, че въпреки Covid-19 ще бъде спазена традицията на похода по пътя на Ботевата чета – от Козлодуй до Околчица. На 2 юни пътят ще бъде изминат щафетно за по-малко от 6 часа от колоездачи, футболисти и др. представители на спортни клубове от Враца. Спортистите ще си предават знамето на революционерите, така че то ще бъде развято над славния връх малко преди да се чуят сирените, които както винаги ще звучат в цяла България точно в 12 ч. на обед.
Повече за Ботевите чествания в историята може да чуете тук.
Съставил: Гергана Манчева
Снимки: БГНЕС-архив, Ива Антонова, БНР-архив
Конезаводът "Кабиюк" в село Коньовец е най-старият в България, основан през 1864 година от русенския валия Мидхат паша с цел производство на коне за турската армия. Съществува до освобождението на България, но след Руско-турската война /1878г./ за..
Няма точна статистика какъв е броят на българите по света, но справка на Министерството на външните работи от м.г. сочи, че зад граница са около 2.8 млн. сънародници. По данни от преброяването на населението, проведено у нас от НСИ през 2021..
В сряда , 6 ноември, в сутрешните часове на отделни места в котловините, равнините и по Черноморието видимостта ще е намалена. Минималните температури ще са между минус 3° и 2°, в София - около минус 2°. През деня ще е слънчево. Максималните..
Трийсет и третата българска полярна експедиция се отправя към Антарктида, за да продължи научните си проучвания в сътрудничество с учени от различни..
На 8 ноември в „България днес“ слушайте п роф. Христо Пимпирев за 33-ата българска полярна експедиция, актуална информация от..
Протестът пред Народния театър е бил заявен и по този повод са били ангажирани над 60 служители на реда за да охраняват театъра. Пред БНТ служебният..