От какъв род произлизаме, кои са основоположниците му и какво са сторили, за да я има и днес България? Безценен извор на тази информация откриваме в запазените архиви на приблизително 8000 черкви, разпръснати из 13-те епархии в страната. Част от тези документи, описващи венчавките и кръщенетата във времето са съхранени в Централния и регионалните държавни архиви в страната. С нелеката задача да издирят, проучат и дигитализират тези частици от миналото ни са се заели двама млади историци – Симеон Попов и Филип Филипов. Начинанието им, озаглавено „Родова памет 2020“ се очертава да продължи между 5 и 10 години, но работата не ги притеснява. Според Филип тя може да бъде много забавна, ако човек наистина се интересува от тази материя:
„Трябва да се обиколи цяла България, а на много места тези архиви са изчезнали или са унищожени“– разказва историкът. – Не във всички църкви ги има, затова колкото по-скоро започнем издирването, вероятността да бъде спасено описаното е по-голяма. А то е с огромна национална стойност и затова се захванахме с това предизвикателство. Обикновеният българин познава миналото до прадядо си, което не знам дали този проект ще промени. Все пак може да е полезно за бъдещите поколения."
Интересът към генеалогията е все по-голям, както в Европа, така и по света. В мрежата вече могат да се открият немалко сайтове, които предоставят информация от църковни архиви и преброявания от различни държави.
"Тук на Балканите, които са били част от Османската империя, много от тези архиви липсват. Църковните, ако ги има, са от поменици и книги от 19 век. Малко са тези, които са от по-рано. В Зографския манастир /български православен манастир в Света гора, на гръцкия полуостров Атон - бел. ред./ има няколко по-ранни, които също ще опишем и качим. Много от поселищните архиви са в Истанбул, но са слабо или изобщо не са изследвани.”
Благодарение на работата си по проекта, Филип научава любопитни подробности за своите собствени предци. Така открива, че родът му е предимно от Македония.
"Всеки си мисли, че родовата история е проста. Имаш майка и баща, знаеш къде са родени, знаеш и дядо ти откъде е. Предполагаш, че оттам е и родът ти. Това в повечето случаи обаче е невярно. Истината е, че има доста преселения, а хората често са пътували и преди и след края на Османската империя. Ако човек започне да търси по архивите или има средства да се тества в американските генетични институти, може да открие много интересни истории за своя произход, които си заслужават. Колкото повече знаеш за миналото на своя род, толкова по-силен си в настоящето и бъдещето.
Уроците от миналото показват, че българинът не се интересува достатъчноот историята си, затова и много пъти е бил подвеждан. Причината според историка е проста – „лесно може да се манипулира едно дърво без корен". Информацията и родовата памет ти дават незаменими устои и не можеш да бъдеш пречупен.
Работата с архивни документи не е нещо чуждо за Симеон и Филип, тъй като преди няколко години двамата създават интернет страницата „София помни“ . На нея всеки може да открие информация за бележитите личности от миналото на страната, погребани в Централния гробищен парк в столицата. Картографирани са гробовете на 10 000 от тях, като броят им продължава да расте. Интересен факт, който разбират още в началото на своята работа е, че паркът функционира от края на 19 век, но първите запазени архиви са едва от 1931 година.
Снимки: Pixabay и личен архив
"Десет велики българолюбци" е оазис и място за вдъхновение. С тези думи вицепрезидентът Илияна Йотова описа новата книга на журналиста Милена Димитрова, чиято премиера събра във вторник вечер в Национа лната библиотека "Св. св. Кирил и Методий"..
През 2007 г., на 11 юни президентът на САЩ Джордж Буш-младши е на посещение в София. По решение на тогавашния протокол пресконференцията, която дава за медиите се провежда сред експонатите на Националния археологически музей. Официалният обяд за госта..
Православната ни църква почита днес, 11 ноември (по стар стил 24.11.), паметта на свети Мина. В България той е един от най-обичаните светци, който най-бързо помага на вярващите, отправили искрена молитва към него. Иконата на св. Мина в..
На 6 януари православната Църква чества един от най-големите християнски празници – Йордановден, Кръщение Господне или Богоявление. Това е денят, в..
На 7 януари, Ивановден, Православната църква чества свети Йоан Кръстител, наричан още Предтеча. Той е връзката между Стария и Новия Завет -..
Днес отбелязваме 80 години от т.нар. "Кървава Кореда". На 7 януари 1945 година започва масово избиване и малтретиране на хиляди българи във Вардарска..