Пандемията от Covid 19 остави над 1400 екскурзоводи в България без работа, заради въведените ограничения за пътуване както на туристи от други държави, така и на българи, избрали да посетят дадена дестинация по света. Безпрецедентната ситуация притеснява, т.нар. малки посланици на България пред света, тъй като те са без сигурен доход още от началото на годината. Причината е, че месеците януари и февруари традиционно всяка година са с нулев оборот за екскурзоводите.
„Ние сме една от най-важните брънки от туристическия бизнес, ние сме на предния фронт, онези, които туристите първи виждат, когато посетят дадена държава – заяви в интервю за Радио България председателят на Асоциацията на екскурзоводите в България Николай Миндов.“
„От екскурзовода зависи как ще бъде представена страната и дали туистът ще я посети отново. Това са хора, които са се подготвяли с години. Те цял живот се учат и за да бъдат добри, трябва да са в крак с най-новите предложения и тенденции. Освен това сред нас има колеги с редки езици – японски, китайски и ако ги загубим, ще ни бъде много трудно да търсим техни заместници.“
Като много сложна описа ситуацията за българските екскурзоводи Николай Миндов и прогнозира раздвижване през юли и август, когато може да се очакват чуждестранни туристи в страната ни. Що се отнася до рестарт на пътуванията на български групи в чужбина, Миндов са надява, че те ще се възстановят през октомври или ноември тази година, макар че „това все още не е ясно, тъй като много от държавите все още не са отворили границите, самолетите не летят, така че и това е доста трудно да се каже“.
За специално внимание към проблемите на екскурзоводите от страна на държавата, както и среща с ресорни министри, настоява председателят на Съюза на екскурзоводите в България Христина Неделчева. Неотложността ѝ се мотивира с невъзможност на заетите в тази сфера от туристическия бизнес да се възползват от предложените от правителството варианти за безвъзмезден кредит или подпомагане по мярката 60/40.
„Изпратихме три писма до министъра на туризма Николина Ангелкова. Тя беше във Варна още на 14 май и я помолихме за помощ. Обеща, че ще организира съвместна работна среща със социалния министър Деница Сачева. Към днешна дата все още се надяваме, че обещаната среща за намиране на възможност за подпомагане, ще се състои.
Надяваме се да ни обърнат внимание, защото на този етап няма финансова помощ, директно отправена към екскурзоводите. Може би едва под 5% са се възползвали от мярката 60/40, а за вземане на безвъзмезден кредит, който ще се изплаща след 5 години, те не могат да се класират.“
Получаването на компенсации за времето, в което са принудени да не работят, очаква и Николай Миндов, тъй като много от колегите му са самоосигуряващи се или са само на граждански договор, което не им позволява да бъдат подпомогнати по никакъв друг начин.
В много европейски държави, колегите получиха еднократни помощи за 2 или 3 месеца, за да могат все пак да се съвземат – посочи председателят на Асоциацията на екскурзоводите в България, която има близо 500 членове.
Представителите на туристическия бранш се надяват, че организираният на 15 юни втори национален протест на туристическите превозвачи, екскурзоводи и туроператори, ще бъде стъпка напред за разрешаването на неяснотите и несигурността в сектора, появили се през последната половин година. Председателят на Съюза на екскурзоводите в България Христина Неделчева прогнозира, че той вероятно ще бъде подкрепен от техни членове. В базираната във Варна организация членуват близо 230 екскурзоводи.
„Ние подкрепяме туристическия превоз, защото работим съвместно с тях. По време на екскурзии ние прекарваме 50% от времето заедно с шофьора в автобуса и сме един екип, който е много важен за успешното пътуване. Получихме поканата от Национално сдружение „Случаен превоз“ да се включим в протеста и я изпратихме до нашите членове.“
Интервютата чуйте в звуковите файлове.
Със своите стари къщи с тиклени покриви, стръмните улички, които се вият нагоре в планината и каменните дувари, пазещи вековни тайни, Ковачевица е едно от най-красивите и романтични български села. Няма посетител, който да не ахне пред чара на..
В скътаното сред склоновете на Източните Родопи село Пчеларово разказват предание, че в района виреели вековни дъбови гори и орехови дървета, в чийто хралупи се въдели диви пчели. Пчеларството е отколешен поминък на хората, за което говори и самото..
По разнообразие на птици страната ни заема едно от челните места в Европа и попада в ТОП 5 на дестинациите за т.нар. бърдуочинг или орнитологичен туризъм на Стария континент, научаваме от разговора ни с д-р Георги Герджиков, който от години развежда..