Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Дървото е живот, дори изсъхналото

4
Снимка: БГНЕС-архив

Алексей Алексиев е автор на повече от 80 кръста, миниатюри от дърворезба. Обича да твори на открито, в парковете, за да придава душа и нова форма на изсъхнали дървета. За съжаление, от 15-те дървета, превърнати в красиви пластики, са останали едва две. Едното е в двора на АГ болница „Шейново“, другото - в локалното платно на булевард „Цариградско шосе“, до улица „Латинка“ в София.

Минувачите, „любители“ на красивите форми често се изкушават да си вземат частици от тези произведения на открито. Не си дават сметка, че „извадени от контекста на цялото“ − те губят същността, която Алексей им придава.

Тези дни ще видите майстора в столичния квартал „Лозенец“ да „вдъхва нов живот“ на една, загубила жизненост, японска вишна, привлякла вниманието му. Там, между храма „Въздвижение на Светия кръст Господен“ и сградата на Българския червен кръст, на два метра от бюст-паметника на Джеймс Баучер, той претворява изсъхналото дърво в памет на жертвите и пострадалите от Covid-19:

„Темата е актуална, за доста хора и болезнена − коронавирусът, епидемията по цял свят. Това дърво е символ и е посветено на всички жертви на коронавируса по света. Няма още такъв паметник, това е първият. Вече има хора, които минават оттам, гледат го, радват му се. Реших да я направя и смятам, че някъде към средата на месец юли ще бъде готова.“

За разлика от останалите му творения, които буквално са разграбени парченце по парченце, Алексей се надява преобразената вишна да остане цяла. „Все пак това са стотици хиляди жертви по света. Не само смъртни случаи, но и морално и битово пострадали“, отбелязва дърворезбарят. Най-големият шедьовър в творчеството му е двустранен кръст с 30 сцени от Новия Завет.

При изработката му авторът е следвал образеца на ненадминатата творба на монаха Рафаил от Рилския манастир. Повече от двеста години дървеният кръст, който монахът не успява да довърши, заради загубата на зрението си, продължава да изумява посетителите със съвършената си изработка. Именно това подтиква скулптора да сътвори „Алексиевия кръст“. „Така го нарекоха хората − на мое име“, отбелязва Алексей Алексиев и добавя:

„Изработен е от над тристагодишно чемширово дърво, което намерих изсъхнало в природата. Самият материал е уникален и затова си мисля, че се е получило нещо добро. Бих желал да се види от възможно повече хора, но все още няма място, където да бъде изложен.“

И въпреки изчезналите дървета-пластики, Алексей не се отказва да претворява нови, също както не изоставя стремежа си да пресъздаде в пълен ръст небесния покровител на България − св. Иван Рилски. Избрал е и мястото − в Докторската градина в центъра на столицата. „За мен е необходимо българинът да има най-българския светия, като изображение в София. Няма друг български светец, който така ярко да присъства в историята ни.“ В подкрепа на идеята е създаден и инициативен комитет, който да убеди общинарите да дадат разрешението си.

По интервюта на БНР-Хоризонт: Дарина Григорова

Снимки: БГНЕС-архив и Facebook / AlekseyAleksievWoodcarvings


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Теодор Борисов –Il grande lupo bulgaro на марионетките

Той вдъхва живот на кукли от дърво, ала именно те, захранени с енергията на създателя си, с невидими конци като в истински марионетен театър започват да направляват собствената му съдба. И всички заедно да сътворяват магична атмосфера, в която поезията,..

публикувано на 27.05.24 в 10:10
Мария Бакалова

Мария Бакалова на фестивала в Кан с рокля, рисувана от българка

Актрисата Мария Бакалова предизвика възхищение при появата си на тазгодишния Международен филмов фестивал в Кан. Българката присъства лично на премиерата на най-новия филм с нейно участие "Стажантът", определен от западните медии като едно..

публикувано на 21.05.24 в 16:40

Феникс Върбанов: Чрез изкуството бих искал да излекувам себе си и света от тежкото бреме на войните

Намираме Феникс Върбанов в привидното безвремие между две изложби; между уловената пулсация на времето, душата и сърцето и движението към новите идеи, от които ще се освободи нов дух; между имагинерното и едновременно с това физическо съжителство на..

публикувано на 13.05.24 в 11:50