В началото на юни укриващият се в Дубай крупен бизнесмен Васил Божков, срещу когото българската специализирана прокуратура повдигна десетки задочни обвинения, заяви намерение за влизане в българската политика. Преди два дни чрез Фейсбук той оповести, че политическият му проект ще се казва "Българско лято" и дори публикува в профила си анкета с въпроса: „Ще ме подкрепите ли за нов политически проект?“. Очаквано, заявеното намерение предизвика вниманието на обществеността и на политическите анализатори. Макар и политиката чрез Фейсбук статуси не е истинска, както твърди политологът Борис Попиванов.

„Потенциал за самостоятелен политически проект досега български бизнесмени не са показали. Имало е опити да влизат в политиката със свои партии, но те като цяло са се проваляли или са издържали не повече от един мандат. Не мисля, че настоящият случай може да промени тенденцията. А и имаме налице фигура, която не може дори да се върне в България, да не говорим за това как ще се върнат неговите идеи, неговите планове“.

Според социолога Юрий Асланов, Васил Божков няма собствен политически потенциал, но би могъл да допринесе за промяна в съотношението между политическите сили. Продиктувано от обида и от желание за реванш – така Асланов обяснява поведението на „хазартния бос“.

„Не смятам, че Божков е човек, който няма обективна преценка за нещата и за себе си. Той би трябвало да е наясно, че не е онзи харизматичен и привлекателен образ, способен да акумулира енергия. Може обаче да подпомогне политическото инженерство на други проекти и да им придаде сила, разбира се – финансова“.

Като обмислена и наивна игра на политика определя социологът Андрей Райчев заявеното желание от обвиняемия бизнесмен да прави политически проект, с който да свали правителството на Бойко Борисов, както обяви самият Божков в интервю за международната агенция „Блумбърг“.

„Шансовете му са близки до нулата – твърди Андрей Райчев. – Българите ненавиждат богатите, защото смятат, че са забогатели нечестно в годините на прехода. Ако Божков подкрепи друга политическа формация, би могъл да получи „рупор“ и евентуално депутатско място и депутатска защита, заради имунитета, за да се върне в България. Така или иначе, човекът се чувства обиден. И все пак, не играе емоционално, а дозира ходовете си“.

Политологът Стойчо Стойчев също е на мнение, че Божков по-скоро отблъсква, отколкото привлича симпатии със собственото си преекспониране в публичното пространство. Политическият анализатор тълкува говоренето за политически проекти и като „нездравословно“ явление в обществото ни.

„Проектното мислене за политиката е изначално уродливо. Но то се наложи като прийом, покрай това, че администрацията мина на проектно организиране и финансиране на дейността си. А проектът е нещо, което е кратко във времето, т.е. свършва след като целите бъдат изпълнени. Проектът не е равнозначен на визия за дългосрочно присъствие. Евентуален проект на Божков може да бъде със срок до изборите“, заключава Стойчо Стойчев.

По взаимствани материали 

Подбор: Красимир Мартинов