През октомври в Албания ще се състои преброяване на населението, в което ще участва и българската общност. Ще успеят ли обаче сънародниците ни да заявят свободно етническата си принадлежност и тя да бъде коректно отразена в административните книжа, е въпрос, чийто благоприятен отговор ще зависи най-вече от българската дипломация.

Вече три години българите в Албания официално разполагат със статут на национално малцинство. Въпреки това сред наблюдателите се прокрадват опасения, че данните в регистрационните карти по време на преброяването могат да бъдат подменени.

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Спас Ташев пред Радио България

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„Подобен проблем срещнахме на пробното преброяване през февруари т.г. – разказва доц. Спас Ташев от Института за изследване на населението и човека при БАН. – Тогава членовете на комисиите бяха повлияни от Скопие и в района на Мала преспа беше регистриран само един българин − при положение, че хора декларираха пред нас, че са се обявили за българи.”

Вицепрезидентът Илиана Йотова също съзира опасност от подмяна на реалния резултат. „Съществува сериозен риск хората, самоопределящи се като българи, да не се посочат като такива”, заяви тя на заседание на Съвета за работа с българите в чужбина. По думите й, в навечерието на преброяването се наблюдава агресивно лобиране от страна на Северна Македония жителите в областите Голо Бърдо, Мала Преспа и Корча да бъдат записвани като македонци.

И това се случва за пореден път. След преброяването през 2011 г. екип на БАН, проучващ миграционните нагласи на българските общности, разговаря с хора, които са се декларирали в анкетните карти като българи. „Но ако вземем официалните данни, ще видим, че в Албания няма нито един обявен българин през този период”, подчертава доц. Спас Ташев, давайки отново пример с района на Мала преспа, където има признато македонско малцинство от 1944 г. и където с помощта на местната власт, намираща се под влиянието на Скопие, членовете на преброителната комисия са променили данните в регистрационните карти.

Българи населяват Албания още от времето на Първата българска държава (681-1018 г.), а днес те обитават 33 селища. В края на Първата световна война, когато страната е разделена на Корчанска албанска република под военновременното управление на Франция, и на Централна и Северна Албания под управлението на Австро-Унгария, се провежда преброяване на населението и тогава е установено значително тяхно присъствие – общо близо 9 хил. души. А при преброяването от 1942 г. – по това време Албания се намира под италианска окупация и в разширените й административни граници влизат Косово и Западна Македония, 70 хил. души декларират българско самосъзнание.

Много е важно дипломацията ни да настоява пред албанските власти да бъде осъществен строг контрол, за да не може Северна Македония като трета страна да се намеси в резултатите от преброяването – каквито опити има и в момента, изтъква изследователят от БАН.

„Ако говорим за обща проблематика на Балканите, на първо място, това са асимилационните процеси – заключава доц. Спас Ташев. – В Северна Македония, където имаме най-голям брой хора от български произход, имаме и най-напреднала асимилация. В Сърбия ситуацията също не е добра и българите в Западните покрайнини може би ще паднат под 10 хил. души на предстоящото преброяване, въпреки че през 1946 г. са били над 60 хиляди. Асимилационните процеси сред българското население на Балканите най-слабо са изразени в Албания, където българските език, самосъзнание, култура успяват да се предават на поколенията. Смятам, че все още не е късно и ще успеем да предложим такива образователни инициативи, които да са полезни на вече дисперсната българска общност сред чуждоезиково население.”

Чуйте повече в звуковия файл.