Когато едно световно бедствие промени разбирането за човешка близост и превърне простото излизане от дома в усещане за свобода, артистите се изправят пред предизвикателството да останат свързани, преодолявайки пространство, време и... страх.

Как се прави международен фестивал във време на почти невъзможно пътуване и социална дистанция? “С голям риск и опит за креативност”, гласи краткият отговор. Задачата да скъсят разстоянията с помощта на технологиите – но без да пострада творческото съзидание, са си поставили организаторите на седмото издание на фестивала за експерименталното изкуство “180 градуса”.

“Винаги сме се стремили да премахваме границите между публиката и артистите – казва Александър Хаджиев, артистичен директор на “180 градуса”. – През т.г. ще предложим дигитална версия на фестивала, предвид случващото се с Covid-19, чрез която публиката ще навлиза още повече в личното пространство на артистите.

В много от случаите творците ще комуникират от вкъщи и ще виждаме къде живеят. С дигиталното си издание фестивалът също така ще се отвори към публика от цял свят и всичко ще се случва в по-голям мащаб. Основното предизвикателство пред артистите, които са свикнали да си взаимодействат физически на живо, ще бъде дали ще успеят да колаборират онлайн. Затова и една от темите на фестивала ще бъде има ли алтернатива изкуството и може ли то да се осъществява от разстояние.”

Само откриването и закриването на фестивала ще се състоят пред публика. Началото ще бъде поставено тази вечер /3 юли/ в столичния Гьоте институт с участието на цигуларката Дора Димитрова, визуалния артист Михаела Добрева и танцьора Станислав Генадиев, а краят ще се излъчи месец по-късно от Берлин с концерта на швейцарското Hyper Duo - пианист и перкусионист, които омесват амалгама от странни звуци, видеопърформанси и инсталации. През останалото време публиката ще проследява в платформата www.180-degrees.org как артистите, разделени на шест екипа, в реално време обменят идеи и превръщат първичния хаос в хармония чрез усещането за другия, отстоящ в различна точка на света.

Има ли обаче истинска алтернатива на живото изкуство – от сцената и пред очите на публиката?

“Разбира се, че ефектът се губи – особено в нашето изкуство на интердисциплинарното, пърформанса, съвременната музика – отговаря Александър Хаджиев. – Това трябва да се преживее на живо, защото е свързано и с пространството, и с обстановката, и с момента. Но аз по-скоро съм положително настроен и вярвам, че има нещо по-креативно от това да стриймваш концерт от хола си. Използвайки артистичния си опит и цялата тази напреднала технология, ние ще се опитаме да предоставим на публиката интересни творчески изяви.”

Онлайн включвания от София, Женева и Брюксел, музиканти, композитори, хореографи, режисьори и визуални артисти от над десет държави и три континента, конкурс за ням късометражен филм – и всичко това обединено от кодовата дума “Хорос” (от старогръцката χῶρος), чието значение артистите ще интерпретират чрез изкуството си.

“С фестивала се опитваме да премахнем всички филтри, за да се чувстват артистите свободни от ангажимента за създаването на някакъв краен продукт – казва още Александър Хаджиев. – Така те могат да се посветят на процеса на колаборация и на търсенето на нови идеи. Артистите се събират в малки екипи, всеки от тях идва от различна държава и сфера на изкуството и по този начин обменят опит и търсят новости и развитие. Всъщност това, което преди един век се е случвало с Баухаус и в “лудите” години между двете световни войни, се опитваме да пресъздадем и в днешно време. Още повече, че отново се намираме в 20-те години, само че на 21-и век.”

Не е задължително артистите да създадат дигитален пърформанс. Възможно е те да бъдат осенени само с идея за бъдещ проект. “Може нищо да не се получи, защото това също е част от артистичния процес – но понякога нещо страхотно започва именно с провал”, заключава артистичният директор на фестивала.

Чуйте повече в звуковия файл.