В последните седмици политическият живот в страната взе да се „върти“ все около т.нар. компромати – публично оповестявани материали, дискредитиращи водещи политически фигури. Формите на „играта“ се сменят - от звукови записи на разговори, през снимково визуализиране на интимни моменти от живота на политици, до SMS-кореспонденции и чатове в социалните мрежи между представители на властта и бизнеса. Фонът, на който се прави това – нестихващо разпространение на Covid-19, допълнително подсилва усещането за нестабилност и почти „пандемично“ нагнетяване на напрежението в обществено-политическия живот на страната. Какво мислят за това политическите анализатори?

Според преподавателя във Великотърновския университет доц. д-р Иво Инджов, размяната на есемеси и публикуването на аудио записи и чатове между бизнесмени и представители на властта или близки до тях хора не е самоцелна.

„Няма единен сюжет. Подобни комуникационни средства се вкарват в масова употреба и ние не знаем кое е истина, кое е част от истината и кое – лъжа. Но ако тези средства, използвани като компромати, се окажат истинска информация, уличаваща някого с голяма власт, и ако разследващите органи замълчат, това ще предизвика публичен гняв. Важно е в наближаващия предизборен период политическите сили и гражданските обединения да излязат с по-ясни и насочени послания. Нужно е да вдъхнат надежда на обезверения български народ. Не може само с критики към противника да се трупат политически дивиденти“. 

В интервю за БНР, професорът по политически науки в Нов български университет Евгений Дайнов заявява, че „властта у нас няма нищо общо с политиката“:

„Политика, това е прозрачно упражняване на власт пред погледа и контрола на публиката и в рамките на ограниченията, налагани от законите и конституцията. В България политика няма. Имаме властване. Решенията се вземат тайно и затова ударите са със секретни компромати един срещу друг. Т.е. имаме упражняване на власт, борба за власт и борба някой да не изпусне властта. Единствената политика, която се върши в България и която отговаря на дефиницията за политика, са протестите. Очевидно, те ще се увеличават, тъй като едно съвременно общество не може да живее без политика. Но гражданите не могат да компенсират това, че имаме власт, която е изляза от контрол и съществува, за да консумира обществения ресурс. Там е „тапата“. С дребни реформи няма да стане. Трябва да започнем от нулата. Както нямаше политика преди 1989 година, така няма и сега“. 

Защо разговорът за компромати, а не за политика стана водещ и има ли шанс това да се промени?

„Добрият шанс никога не трябва да се зачерква, ако искаме нещо положително – казва политологът проф. Петър-Емил Митев.

Сега обаче имаме няколко възлови пункта. И двете основни партии – управляващата ГЕРБ и опозиционната БСП, са в критична и, твърде вероятно - в предкризисна фаза. И на фона на компроматната война всички изглеждат жалки. Обществеността получава усещането, че бавно и почти неусетно затъваме в тресавището, заради липса на елементарна порядъчност и почтеност. Подготвят се обаче нови политически проекти. Въпреки че все още не са достатъчно ясни, наблюдаваме заявки за алтернатива на сегашното управление. По-ясни прогнози ще можем да направим, може би, през есента“.

По взаимствани материали