На фона на разразилите се протести „за“ и „против“ правителството, някак на заден план остана важната тема за приемането на България във валутно-курсовия механизъм ERM II и в банковия съюз, като стъпка към влизането ѝ в еврозоната. А, безспорно, този акт е постижение за България по пътя ѝ към развитите европейски икономики и увенчава с успех усилията на няколко български правителства в тази посока.

При оповестяването на новината, от Европейската централна банка (ЕЦБ) посочиха, че влизането на лева в т. нар. „чакалня“ е придружено от ангажимента на българските власти да запазят икономическата и финансовата стабилност, като постигнат устойчиво сближаване с икономиката на еврозоната. ЕЦБ определи базов курс за конвертирането на националната ни валута в евро - от 1,95583 лева за 1 евро, като се запазва валутният борд, действащ от 1997 г.

Защо бяха всички тези усилия България да влезе в ERM II?

Както е известно, чрез създадения на 1 януари 1999 г. валутен механизъм ERM II се гарантира, че колебанията в курса на еврото спрямо други валути на държави членки на Европейския съюз, няма да нарушат икономическата стабилност в рамките на единния пазар. Задачата му е и да помогне на страните извън еврозоната да се подготвят за пълноценното си участие в нея.

С ERM II централният курс на валутата на държавата извън еврозоната се фиксира спрямо еврото, а колебанията в този курс могат да бъдат в строго определени граници. За България те са плюс/минус 15%. Ако държавата ни успее да спази това изискване за поне две години, тя би могла да стане пълноправна част от еврозоната.

От друга страна, въпреки дълговата криза от 2008 година и прогнозите за разпад на евросъюза и валутата му, еврото продължава да е на второ място като глобална резервна валута след долара. Затова и на присъединяването към еврозоната в Източна Европа се гледа като на средство за стимулиране на инвестиции и повишаване на благосъстоянието, а в много случаи и - като окончателно „скъсване“ с комунистическото минало.

„Очаква ни ново бъдеще и ново качество на живот“. Така доц. Григорий Вазов - член на Фискалния съвет на България и директор на Висшето училище по застраховане, коментира пред БНР приемането на България във валутния механизъм ERM II:

„Перспективата ни е в няколко основни икономически направления. Първо, ще имаме коренно различна ценова стабилност. След като преминем през изискванията на ERM II, което може да отнеме между 3 и 4 години, ще имаме още една година, през която технически ще се настройва механизмът за приемането на еврото. В този период ние ще трябва да покажем високо ниво на ценова стабилност, с ниво на инфлацията не повече от 1.5 %. Хубавото за България е, че въпреки ефекта на пандемията от Covid-19, европейските прогнози показват, че и през 2020 г., и през 2021 г. ще сме с инфлация от 1 %. А това, за което говоря, предполага нов живот, ново качество на мениджмънта на държавата, на финансовата и на банковата система. Вторият важен ефект се изразява устойчивостта на публичните финанси - държавният дефицит няма да може да надвишава 3% от БВП, а държавният дълг - 60% от БВП. Третият елемент е стабилността на валутния курс, което се гарантира от валутния борд, функциониращ у нас от години и поради което ние сме в добри изходни позиции. И най-важното е гарантираната стабилност на лихвената политика на Българската народна банка, особено по отношение на лихвените проценти по дългосрочните кредити, което означава перспектива за бизнеса“.

Снимки: ЕЦБ, БГНЕС