Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Писна ни – лайтмотив на протестите в България

Снимка: Ани Петрова

На тринадесетият ден от началото на протестите в България, настояващи за оставката на премиера Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев, Народното събрание трябва да гласува петия вот на недоверие към кабинета на управляващата партия ГЕРБ. Обсъждането на аргументите по вота ден по-рано премина в условията на активни протестни действия пред сградата на парламента под наслов „Окупация на Народното събрание. Всички вън!“.

Експертът по политически комуникации Иво Инджов обрисува своеобразен профил на протестиращите българи - млади хора между 20-26 г., студенти в България, но и в чужбина, хора със собствен бизнес, свободни професии, много млади семейства.“Основното им отношение към процесите в България, към завладяната държава, към корупцията, към връзката на олигархията с властта се формира на база на сравнение с това, което виждат в чужбина, учейки там, следейки случващото се в европейските страни, САЩ, в цял свят чрез социалните мрежи – каза Инджов в интервю за БНР и допълни: – Това са едни високоинформирани хора, образовани, критично мислещи, мобилни и най-вероятно те нямат връзка с нито една политическа партия. Това са тези хора, които в никакъв случай не могат да бъдат обвинени, че играят по линията комунизъм-антикомунизъм. Те просто искат да живеят в една нормална страна или да се върнат да живеят в такава“.

Свидетелство в тази посока са и думите на активния участник в протестите Мартин Петрушев. Обнадежден от енергията на хората той е уверен, че в колективното съзнание на българина започва да се проявява пробуждане и нетърпимост. Исканията ни са за пълна съдебна реформа, свобода на медиите, но на първо място - безвъзвратно изкореняване на корумпираните и оплетени в олигархически конци партии – БСП, ДПС и ГЕРБ от властта, каза той в интервю за БНР.

Въпросът е дали ще има чуваемост или определени хора ще продължават да се държат здраво за кокала, без да се интересуват от мнението на българските граждани, каза пред БНР Борислав Сандов - еколог и политик, съпредседател на партия “Зелено движение“. Според него управляващите реагират неадекватно на справедливите протести, което е довело и до радикализацията им. Във връзка с това университетският преподавател проф.  Людмил Георгиев алармира младите хора в България да бъдат бдителни, за да не бъдат употребени от една или друга партия и ги призова да създадат собствена формация, чрез която да се включат в управлението на държавата, без да регистрират партия.

Това, което виждаме сега, е ефект не толкова на ниския рейтинг на премиера Бойко Борисов, колкото на това, че освен 25-30%, които го подкрепят, има над 60%, които са против него и именно те заговориха, коментира ситуацията социологът Андрей Райчев. Според него няма никаква възможност за диалог между протестиращи и управляващи, тъй като има различно „четене“ на обществено-политическата действителност.


Управлението не може да продължава така, а големият въпрос е какво искат хората, смята Михаил Миков, член на националния съвет на БСП - опозиционната сила, която поиска вот на недоверие към кабинета. И без Борисов ще има партия ГЕРБ, „с особеностите на електоралното влияние“, но въпросът е с какво ще заменим това управление и дали след него ще има повече здравеопазване, образование, почтеност и по-малко корупция, изтъкна Миков пред БНР: „Днес протестират младите и образованите, само че какво ще стане, ако излязат да протестират онези 200-300 хиляди работещи бедни или пенсионерите, които живеят на месец с 250 лв. Това са въпроси, на които всяка политическа партия трябва да даде ясен отговор: „Какво става след падането на Борисов с пенсиите; Какво става с безработицата“. Това са големите въпроси, от които всеки бяга и това крие сериозен риск“.

„Хипотетично вотът на недоверие е възможен, както и да приключи с положителен знак за опозицията. Но това е много малко вероятен сценарий“ – прогнозира д-р Александър Димитров, политолог и преподавател в УНСС. Дали ще се случи малко вероятното или правителството ще направи всичко възможно, за да довърши мандата си, дори с цената на сериозни кадрови промени - предстои да разберем.

Подбор: Елена Каркаланова

Редактор: Красимир Мартинов

Снимки: Ани Петрова



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Български вина и биохрани бяха представени в Сеул

Търговска мисия за представяне на българската хранително-вкусова промишленост на южнокорейския пазар се проведе от 19 до 23 ноември в Сеул, съобщават от дипломатическата ни мисия в Корея. Родното ни производство беше представено с вина,..

публикувано на 26.11.24 в 15:50

Две комисии към ВСС: Борислав Сарафов има качества да бъде избран за главен прокурор

Борислав Сарафов отговаря на всички изисквания и има качества да бъде избран за главен прокурор. С тази позиция излязоха комисиите по атестирането и конкурсите и по професионална етика към Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет,..

публикувано на 26.11.24 в 12:58

Произведения на Георги Господинов и Иван Кръстев влязоха в немски списък на 100 най-значими книги

Романът “Времеубежище” на Георги Господинов и книгата “След Европа”, в която политологът Иван Кръстев поставя въпросите как бежанската криза променя европейските общества и защо гражданите изпитват толкова силна неприязън и недоверие към..

публикувано на 26.11.24 в 12:52