Как кризата, породена от разпространението на коронавируса, се отразява върху икономиките и здравните системи на страните от Югоизточна Европа? Регионалната бизнес платформа SeeNews опитва да проследи какви са перспективите за бъдещото им възстановяване.

Всички държави от нашия район са предприели рестриктивни мерки в началото на пандемията в синхрон не само със страните от Западна Европа, но и на глобално ниво. Все още обаче не може да се каже дали това е оказало изцяло отрицателен ефект върху икономиките на единайсетте държави, тъй като не са готови данните за спада на Брутния вътрешен продукт (БВП) през второто тримесечие на годината. Предстои да бъдат направени изводи и за това как кризата се е отразила върху туризма – особено важен сектор за югоизточните страни.

“Спадът в индустриалното производство е по-малък от това, което очаквахме – казва Лилия Горанова от платформата SeeNews в интервю за програма „Хоризонт” на БНР. – Но ако говорим за връщането на БВП към предпандемичните показатели, очаква се това да успеят да постигнат седем държави от района през 2021 г., а Румъния, Хърватия, Словения и Черна гора да не се справят. Сред седемте страни има две, за които преспективите не са сигурни – едната е България, а другата Босна и Херцеговина. Обяснението за нас е в това, че макар и да не сме толкова зависими от туризма, той, заедно с транспорта и търговията, формира голяма част от брутната добавена стойност. Зависимостта ни от износа е друг фактор, който влияе отрицателно, и ако се наложи ново затваряне на икономиките, това ще ни се отрази много тежко.”

По отношение на пакета икономически мерки като процент от БВП страната ни се нарежда на трето място в района с 10,7% през м.г. Половината от това процентно изражение обаче е предвидено за стабилизирането на ликвидността на банките и не се очаква да даде пряк ефект върху икономиката. Според Лилия Горанова голямата загадка на настоящата криза е свързана с отговора на въпросите как гласуваните неотдавна европейски помощи ще бъдат приведени в действие и как те ще се отразят върху икономиките на Стария континент.

“Изследването ни почива на прогнози на МВФ, Световната банка, ЕС, вземащи предвид добър и лош сценарий – продължава тя. – Лошият например би бил повторното напълно рестриктивно затваряне на икономиките. Що се отнася до това дали ще отложим възстановяването им за 2022 г., не ми се вярва – поне не и в повечето страни в района. А дали то ще бъде V–образно, както се надявахме в началото на кризата, това все още стои под въпрос.”

По какъв начин нивото на новозаразените с Covid-19 “натиска” здравните системи, е друг показател в проследяването на платформата. Оказва се, че България е една от двете по-скоро справящи се добре държави по отношение на наличието на болнични легла, докато по броя на медиците за Covid-болните се нарежда на четвърто място в Югоизточния район.

“Преди няколко дни здравният министър заяви, че у нас ваксината няма да бъде задължителна – припомня Лилия Горанова. – Това вероятно е политическо решение в обстановка на несигурност, още повече че мнозина се съмняват дали ваксината е тествана достатъчно.Според здравните експерти хората в една държава могат да придобият колективен имунитет, само ако поне 70% от тях бъдат имунизирани. В България обаче доста голяма част от публиката като че ли не вярва вече в съществуването на този вирус. По отношение на ваксината ще проследим не само у нас, но и в други държави какви ще бъдат държавните решения и политическото говорене по темата.”

Очаква се част от данните по този въпрос да бъдат изнесени през ноември.