Небрежно захвърлената пластмасова чашка лесно може да бъде довята в най-близката река, а отходните води да й влеят допълнителна отрова. Човеците обаче могат както да рушат, така и да съграждат и пример за това ни дава фондация “Земя завинаги”, която заедно с три чужди неправителствени организации ще потърси екологични решения за реките Тунджа (в Южна България), Прут (в Румъния) и Днепър (през териториите на Русия, Беларус и Украйна).
Проектът “По-чисти реки – по-чисти морета” възниква като инициатива на сдружения от няколко черноморски страни – България, Молдова, Украйна и Румъния. Екоактивистите решават да предприемат действия, наблюдавайки как реките се задръстват с негниещи отпадъци, които след това отиват в морето, и незаконното заустване на непречистени отпадъчни води в речните легла.
Кой замърсява най-много?
Български партньор на “По-чисти реки – по-чисти морета” е община Мъглиж и близките села Ягода и Юлиево, разположени по протежението на Тунджа. В тях ще бъдат осъществени пилотни проекти, чрез които местните хора да се научат как да превръщат отпадъците в ресурс. Ще бъде изграден компостер, който да троши и надробява клони и да събира листа; ще бъдат инсталирани преси за смачкване на пластмасови отпадъци; ще бъде създадено пилотно съоръжение за пречистването на отпадъчни води.
По проекта на обща стойност 487 хил. евро ще бъде разработено също така приложение за смартфон, което да локализира огнище на нарастващо количество отпадъци. С голяма стойност ще бъде и обучението на млади хора, които ще се учат от една страна, да пазят природното богатство, а от друга, как да съставят жалбите си за открито замърсяване, така че те да бъдат разглеждани от институциите и да постигат желания резултат.
За съжаление, усилията на неправителствените организации не могат да решат глобалните проблеми и България продължава да заема едно от последните места по отношение на изпълнението на европейското законодателство.
“При влизането на страната ни в ЕС правителството и европейските експерти стигнаха до извода, че ни трябват 2,9 млрд. евро, за да постигнем съвместимост с директивата за отпадъчните води – припомня Диана Искрева в интервю за Радио България. – Ние похарчихме тези пари, но постигнахме 23% съвместимост. Една от причините е че неразумно много средства се харчат, а другата е че прилаганите технологии са били добри до средата на 20-и век. Според законодателството ни съществува една-единствена технология – т.нар. канализация, докато по света се използват много технологии и повечето от тях са свързани с децентрализирано пречистване на водите, т.е. пречистване на място без изграждането на канализация. У нас подобни технологии са приложени пилотно, но те са толкова малки - само като илюстрация, и няма нито едно покрито с някоя от тях селище.”
За да постигнем изискванията на европейското законодателство чрез единствената технология у нас, това означава две неща - влагането на неразумно много средства в изграждането на нови канализации и амортизационни отчисления за сметка на потребителя. “Целта обаче не е да пречистваш водата, за да направиш непосилно плащането й, а да запазиш възможностите на хората да я ползват, при това без да замърсяват околната среда”, заключава Диана Искрева.
Снимки: БТА, БГНЕС
В понеделник ще бъде слънчево. Ще духа слаб до умерен юг-югозападен вятър и с него още ще се затопли. Минималните температури в повечето места ще бъдат между минус 2° и 3°, в София – около 1°, а максималните – между 20° и 25°, в София – около 22°...
В Ректората на СУ "Св. Климент Охридски" се провежда Ден на отворените врати по инициатива на Студентския съвет. Събитието е възможност за всички желаещи да продължат образованието си в най-престижното и старо висше училище у нас. На Деня на..
С официална церемония и Поход на толерантността "Ние помним" в София беше отбелязана 82-рата годишнина от спасяването на българските евреи и почетена паметта на евреите, загинали в нацистките лагери на смъртта. Днешната дата е избрана заради т.нар...
Близо 80% от населението на молдовския град Тараклия са етнически българи. В исторически план градът е основан в началото на XIX век от български..
82 години след един от величавите моменти в историята ни – спасяването на българските евреи, в "България днес" си спомняме за личността и делото на..
С официална церемония и Поход на толерантността "Ние помним" в София беше отбелязана 82-рата годишнина от спасяването на българските евреи и почетена..