Въпреки безспорния си потенциал за велотуризъм, страната ни продължава да е в периферията на световните тенденции в тази област. Причините за това са на пръв поглед противоречиви. От една страна България е рай за природолюбители и приключенци, а велопреходите са предпочитан от тях начин да се откъснат от града, за да потънат в прегръдката на планината. Тези хора съчетават велообиколките у нас със селски туризъм, спускане по реки, наблюдение на птици и още цял набор от емоции, които им предлага запазената българска природа.
Но от друга страна лошата инфраструктура, заедно с куп неуредици, спъват развитието на тази доходоносна туристическа ниша. Според Любомир Попйорданов, учредител на Българската асоциация за алтернативен туризъм (БААТ), България е перфектната дестинация за планинско колоездене. Защо ли? Защото не са необходими специални трасета, използват се черни пътища или пешеходни пътеки. Феновете на планинското колело у нас се ориентират с джипиеси и с помощта на специализирани платформи в интернет.
„Тези хора пътуват, за да имат изживяване, да научат нещо ново. Планините край София, както и Родопите, Пирин, Беласица и Огражден са идеални тази цел!“ – твърди Попйорданов. Освен това този вид обиколни турове не се нуждаят от специална намеса от страна на държавата, за да се развиват.
Не така обаче стоят нещата с т.нар. шосеен велотуризъм. В това отношение България изостава на светлинни години от Европа. Причината е ясна – разбитите пътища и липсата на държавна политика в тази насока.
Електрически байкове се предлагат на няколко места и у нас, като например в района на Белоградчик. Там те се съчетават с полет с въздушен балон над скалите.
По отношение на шосейните велопреходи Любомир Попйорданов предлага маршрута между старопланинските градчета Етрополе и Елена, където пътната настилка е в много добро състояние, трафикът не е натоварен, а пейзажът е удивително красив. Приятна е и 5-километровата велоалея в Долината на розите между село Енина и Казанлък.
Но какво да кажем за българския участък на европейския маршрут ЕвроВело 6, който минава и по дунавския ни бряг?
„За съжаление когато навлязат на наша територия, колоездачите попадат на разбити пътища, изчезват указателни табели и т.н.“ – казва Любомир Попйорданов. Заедно с колегите му от БААТ, той предлага приемането на Национален велосипеден план за България.
„За този туризъм изобщо няма разбиране у нас. За него няма никакви указателни табелки, все още. И това е идеята на тази национална велостратегия – да се сложат някакъв вид маркировки и табелки из страната. Трябва да се променят и някои разпоредби в Закона за движение по пътищата, за да се почувства велосипедистът в България желан и сигурен. Както и да се създадат специални велоалеи покрай някои пътища, които не са натоварени.
Велопреходите трябва да се развиват заедно с къмпинг туризма – тема която Министерството на туризма и всички лобистки кръгове у нас упорито игнорират. Защото къмпингите им пречат да развиват хотелски вериги, които впоседствие не успяват да запълнят. Крайно време е държавата да реши как да развива туризма.
Очевидно кризата с коронавируса ни дава прекрасна възможност да преоценим усилията и инвестициите в бранша до момента и да си дадем сметка, че бъдещето е в алтернативния туризъм, който е близък до хората и носи благосъстояние на местните общности, а не на шепа инвеститори!“ – каза в заключение Любомир Попйорданов.
Снимки: Венета Николова и БГНЕС
Министърът на туризма Евтим Милошев проведе поредица срещи на високо ниво с министрите на туризма от Саудитска Арабия, Катар, Бахрейн и генералния секретар на ресорния съвет на Кувейт, в рамките на световното туристическо изложение WTM в Лондон...
В скътаното сред склоновете на Източните Родопи село Пчеларово разказват предание, че в района виреели вековни дъбови гори и орехови дървета, в чийто хралупи се въдели диви пчели. Пчеларството е отколешен поминък на хората, за което говори и самото..
По разнообразие на птици страната ни заема едно от челните места в Европа и попада в ТОП 5 на дестинациите за т.нар. бърдуочинг или орнитологичен туризъм на Стария континент, научаваме от разговора ни с д-р Георги Герджиков, който от години развежда..