Режисьорът Галин Стоев: Моделът на държавата ни е сгрешен

Българин във Франция, но не просто актьор на чужда сцена, а директор на Националния драматичен театър в Тулуза. Престижната позиция от три години заема българският режисьор Галин Стоев. Още при встъпването си на този пост Стоев разказа за Радио България, че решението е взел трудно, понеже за него всяка властова позиция е равносилна на проблем. Това, както сам обяснява, е резултат от строя, в който е формирал мирогледа си – последните години на реалния социализъм в България. Оттам нататък „всичко, което е власт, за мен е било по някакъв начин корумпирано“, споделя режисьорът.

Преди дни Галин Стоев отново припомни своята неприязън към властта, като написа отворено писмо, адресирано до министър-председателя, но в него звучи гневът към всеки, виновен за негативния образ на България. Писмото е остра и откровена критика към управниците на страната ни, в която обикновеният човек живее в бедност, свикнал да бъде ограбван от икономическата и политическата върхушка.

Повод за оптимизъм и нова надежда Стоев вижда в уличните протести, които подеха млади и образовани, предимно учили в чужбина, българи. Новото, според международно признатия режисьор е, че „сега хората не излизат, за да протестират за повече хляб, или за по-евтин ток – както беше на протестите от 90-те години. Те вече протестират заради принципното убеждение, че съществуващият модел на държава е сгрешен и е параван за нещо, което не може да се търпи повече“.

В отвореното писмо, което разпространиха много медии в страната ни, Галин Стоев пише: „Това, което пропуснахте да видите с идването на Cоvid-19 е, че той физически върна в родината огромно количество българи, а също и попречи на други да заминат. Така се появи онази критична маса от образовани и мислещи мъже и жени, които медийната империя на един местен олигарх презрително нарича "умните и красивите".

Радио България отново дава думата на българския режисьор в Тулза, този път, за да разкаже за писмото си, а и за кризата с Covid -19, която е вече промени срещите с театъра и живота ни:

Галин Стоев пред Радио България

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„Като всеки друг българин, аз също успях да натрупам достатъчно жлъч и горчивина. Протестите, които продължават повече от месец, канализираха тази енергия. Трябваха ми няколко дни, за да открия точния тон на това, което пиша, защото другото, което актуалната ситуация пробуди, е една много мощна вълна от емоционални изблици на мнения. Макар и значими, те започнаха да се превръщат във фонов шум, а не в средство за предаване на послания. Затова трябваше да се опитам да успокоя моите вътрешни демони и след това да канализирам енергията на протеста в максимално неутрален език, който се занимава повече с принципите на случващото се. Опитал съм се да не нападам лично четящия, а по-скоро да направя дисекция и да поставя някаква диагноза на случващото се в България.

На какво е симптом времето, в което живеем, пандемията?

„Covid-19 е нищо повече от лакмус, който успява да направи видими процесите, които се случват на едно много по-дълбоко ниво в обществото. В този смисъл той забърза необходимостта от това гражданинът да заяви за съществуването си. Затова Covid-19 е едно изключително интересно явление, зависи какво ниво на прочит ще изберем. От една страна, това е чудовищен бич, който заплашва голяма част от населението на планетата, но от друга страна - ако използвам чисто художествени параметри - това беше една истинска инсталация, подобна на модните в миналото freeze, когато в уречен час и място всички „замръзват“. Само че този път това не беше породено от идеята на някакви артисти, а ни беше спуснато от невидим враг, който ни накара да спрем за неопределено време и ни доведе до нещо, което прилича на екзистенциална криза. Защото освен страх и паника, в това замръзване изникнаха и много дълбоко заровени неразрешени въпроси и проблеми.“

Патосът на това, което се опитах да напиша е свързан не толкова с конкретната дребнава критика на едно управление, колкото с въпроса за смисъла - казва Галин Стоев.

„Парадоксалното е, че живеем в много малка държава, която обаче не можем да подредим. Устремът на протестиращите идва оттам, че са видели в чужбина как държавата може да съществува не като твой враг, а като инструментариум, който ти помага да бъдеш по-спокоен за нормален и щастлив живот. Чисто процесуално нови лидери ще се появят, когато наближат избори.“

Защо не се чува отчетливо гласът на интелигенцията в настоящата ситуация?

"Аз не съм съгласен с това, че интелигенцията я няма. Трябва да си признаем, че интелигенцията, като огромна част от обществото, в момента е в много трудно икономическо положение. Част от нея се бори буквално за физическото си оцеляване. То беше поставено под въпрос със спирането на всеки тип културна дейност, но това ще отмине. Въпросът е, че в протежение на години, тази група хора, която наричаме индивидуалността на нацията –интелигенцията, беше целенасочено маргинализирана с всякакви икономически, политически и социални механизми".

Когато работиш нещо, свързано със събирането на общност на едно място и това събиране е невъзможно, се поставя под въпрос смисълът на работата ти – казва Галин Стоев за настоящата Cоvid ситуация:

“Аз в момента се подготвям за началото на сезона в нашия театър в Тулуза и засега, както на повечето места, ни е позволено да отворим салоните си и да играем на 50% запълняемост на местата. В икономически план това е проблем и ако мярката продължи дълго, няма да издържим”.

Снимки: БГНЕС