„Вкусът се култивира. Елегантността е щастие“ – така с насоки за елегантност във всичко и навсякъде, започва пътят към успеха в света на висшата мода на Милена Атанасова.
Българката от години разпределя ангажиментите и времето си между София и Париж. Спечелила е високата оценка на диктатори във висшата мода като Алекзандър Маккуин, Стела Макартни, дори взискателният Карл Лагерфелд хвали нейния майсторски клас, проведен в Париж.
„Аз научих много от тези хора, начина, по който те преодоляваха трудностите. По техен маниер ми преподадоха качества и знания, а това сега ми дава спокойствие, че притежавам всичко необходимо за творчество и стабилност в свят, изпълнен с жестока конкуренция“ – признава Милена Атанасова. Стилът й вече е разпознаваем по света, тя фигурира в списъка на творците със забележително цялостно творчество, а биографията й ще може да бъде прочетена на 17 езика в Енциклопедия за световното наследство, която се разработва в момента.
Ключовите елементи, които определят работата на българката в международната висша мода са стил и елегантност. За нея те са заложба, която човек развива още в детството. „Стилът на обличане говори много ‒ това е нашето първо взаимодействие със света, и с другите“ – казва Милена Атанасова:
„Аз израснах в скромни условия. Бях обградена от хора, които обичаха красотата и елегантността, не само като външен израз, но и като мисловен процес. Моята майка беше от поколението, преживяло Втората световна война и ми е разказвала как се е възхищавала на елегантността преди войната. Какви прекрасни рокли са носили тогава, отивайки например на опера. Разказваше и едновременно тананикаше някои прекрасни арии. Аз често се качвах на тавана да разглеждам няколко тоалета, запазени от онова старо време и се възхищавах на моделите, на фините им изработки. Моята баба беше талантлив художник и естет, тя е оказала голямо влияние върху мен. Така всеки път, когато виждах дрехи във витрини, аз дърпах майка ми за ръката и започвах да я моля да ми купи някоя от тях. Тя обаче веднага ми отговаряше, че аз ще се науча и ще си ги създавам сама, даже и по-красиви. Изхождайки от тези спомени, мога да кажа, че модата избра мен. Намирането на стил на обличане е работа върху самия себе си. Елегантното може да бъде прагматично, удобно, но и да е добре подбран цвят, материя, елемент на изненада и най-вече излъчване. Срещала съм жени, които носят една семпла блуза и пола или панталон, но по най-елегантния и озаряващ начин. Добрите комбинации винаги оставят добро впечатление.“
„Светът на висшата мода е невероятен. Той е движение отвъд думите, а философията на дизайнерите е абсолютно еклектична“ ‒ казва Милена Атанасова, която днес е сред утвърдените теоретици и практици в средите на модата и изящните изкуства във Франция:
„Най-скъпите уроци за мен са най-трудните ‒ парадоксално е, но след тях животът става по-лек. Колкото са по-трудни – толкова от тях се раждат най-красивите постижения. Младите хора смятат, че талантът е всичко, обаче трябва още. Става въпрос за лична енергия, а тя се увеличава с преминаването през различни етапи и с времето научих колко е важно да бъдеш много смирен. Изисква се също голяма устойчивост, за да не се пречупиш пред конкуренцията. Всичко се преодолява с нов дух, нова идея и различен механизъм на действие.“
Милена Атанасова създава своя авторска техника „Рисуване на Вивалди“, която също преподава на студентите си в чужбина. Нарича я още „ритмичен релеф“, тъй като движението на четката се извършва в ритъма и такта на музиката. Представя я за първи път през 2012 г. в парижката галерия „Де Коломбие“, където е и първата й самостоятелна изложба – „Хармония на сезоните“. Посветена е на майка ѝ, а аналогията, която дизайнерката открива с детството си е много силна ‒ те са четири деца в семейството, подобно на четирите сезона в музикалното произведение на Вивалди. И до днес всеки детайл от работата на Милена Атанасова я връща към България и родния дом в София, където любовта към класическата музика е пробудила стремежа ѝ към елегантност, изтънчен вкус, но и устрема към високия подиум.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
Снимките са предоставени от Милена Атанасова
След като посвещава 23 години от живота си на Кралския военноморски флот, британецът Дарен Картър решава да се уволни през 2013 г. Признава, че в продължение на години се е носил без посока през "бурните води на живота" - от работа..
Казва, че отдавна не се чувства чужденец в България. Тук е неговият дом, научил е българския и подобно на повечето ни сънародници се вълнува от политическата ситуация в страната. Но най-голямата му страст, това, което изпълва дните му със светлина..
Доц. д-р Марко Скарпа изследва Кирило-Методиевото наследство и ролята на южнославянските скриптории и работилите в тях за разцвета на културата на Балканите през XIV век книжовници. Интересува се също от отзвука, който духовният подем в България и във..