Изминаха 135 години от славната дата 6 септември 1885-та. Години, в които въпреки трудностите в нейната по-нататъшна история, България успя да опази своя суверенитет като обединена и независима държава. След края на Руско-турската освободителна война и проведеният през юли 1878 година Берлински конгрес, разделил страната на Княжество България и Източна Румелия, на Османската империя са върнати Македония, Одринска Тракия и Родопите Народът разбира, че работата за утвърждаването на силна и достойна България, трябва да продължи. 7 години след Освобождението от османска власт, поставила началото на своята икономика, армия и институции, България е готова да сбъдне своята следваща мечта – Съединението. Най-важният урок от героичния акт е, че единството на нацията е постижимо само, когато е налице общонационална кауза.

В съвременния ни свят, непредубеденият преглед над случилото се в нашето минало, а и настояще, е жизнено необходим, но трябва да  бъде направен от млади хора с ясна представа и познания за родната история. Именно затова е важно по какъв начин подрастващите научават факти от близкото и далечното ни минало.

„От учебниците по история изчезват бележити дати и събития. Не се изучава в дълбочина най-новата ни история – разказва Сава Куфаров – член на комитет „Родолюбие“ в Пловдив. – Нашите деца и внуци не са наясно със събитията, случили се по онова време. Когато ние се опитаме да пресъздадем униформите, оръжието – макар и ограничено, да покажем част от събитието, съм изключително горд, че има много млади българи, които виждат на живо и няма да забравят  какво са видели. Някои от тях може пък и да се постараят да прочетат от исторически извори за събитията, случили се по това време.“

Тази година, макар и в по-ограничен мащаб, заради пандемията от Covid-19, Градът под тепетата отново е домакин на специалната възстановка, посветена на деня на Съединението. В нея Сава се въплъщава в генерал-губернатора на Източна Румелия Гаврил Кръстевич, чиято роля не бива да се приема като отрицателна. Длъжността, която заема в Османската империя към момента на Съединението, не му позволява да се намеси пряко на страната на българите. Въпреки това, Кръстевич им помага, като не съобщава нищо за готвения в областта преврат, за който знаел повече от две седмици по-рано. Надеждата му за успех на народолюбивото начинание, ясно личи и от думите, които губернаторът казва при задържането си – „и аз съм българин, и искам това дело да пребъде“.

Организаторите  на „оживелите“ събития отпреди 135 години – членовете на комитет „Родолюбие“ в Пловдив, не са професионални историци, а любители, които обаче се стремят да пресъздадат историческите сюжети максимално автентично. Много от тях са колекционери на стари оръжия, за които имат всички необходими документи. Те им служат вярно, докато изпълняват своите роли в историческите спектакли. Наследници на славни български герои, членовете на комитета често разказват и своите родови истории. Сред тях е и тази на Сава. Неговият прадядо бил опълченец от Четвърта дружина – Втора рота, участвал в героичните боеве на връх Шипка. Името му е Христо Куфаръсъ. Учи в гимназията на основания от български заселници украински Болград и още докато е на 18 успява да стане доброволец за участие във войната, макар за това да е трябвало да навърши 21 години. Саможертвеният пример и до днес гори в сърцето на наследника му Сава Куфаров.

Освен Ден на Съединението, от януари 1993 година, 6 септември се чества и като празник на град Пловдив. По традиция градът  посреща този ден изключително тържествено, с множество инициативи, както и с церемония пред полирания до блясък символ на града – Паметникът на Съединението. Макар да е открит един век след славния ден, монументът, поставен на едноименния площад в града, пази завинаги жив спомена за всички герои, посветили част от живота си на лелеяното обединение на Княжество България с Източна Румелия. 

Чуйте повече в звуковия файл.

Снимки: komitetrodoliubie.com и Facebook/@photography.magdalena