Над 80 стари радиоапарата са изложени в Историческия музей в гр. Полски Тръмбеш, Северна България, до края на октомври. Мястото за тази интересна експозиция не е избрано случайно:

„Целите и задачите на един исторически музей са да представя това, което е свързано с историята и културата на съответния край, а радиоапаратите са били част от бита на хората, – разказва доц. Христо Харитонов, директор на музея. – Спомням си онези ранни години, когато в къщите се отделяше специална стая за радиоприемника. Той не само имаше свое място: за него се полагаха специални грижи – отгоре винаги имаше ръчно бродирана покривчица и саксия с цвете. Това, ако не е олтар към информацията, към връзката със света, какво друго може да бъде?”

Част от експозицията е посветена на Българското национално радио, което е един от съорганизаторите на изложбата. Силно впечатление правят архивните снимки на всички онези известни българи, които са минали през студията на БНР, артистите, говорителите, събитията, които имат значение за историята на Радиото.

„Помощта, която получихме от БНР, е изключително ценна, защото ние сме най-младият български Исторически музей, а за младите подкрепата е много важна, - допълва доц. Харитонов. – Включили сме информация за възникването на радиото, времето на неговото създаване (1935 г.), за регионалните радиостанции. И, разбира се, голямо внимание е отделено на колекцията на инж. Киро Маринов.”

За изложбата колекционерът предоставя 70 радиоприемника, произведени в България, Западна Германия, ГДР, Чехословакия и бившия Съветски съюз преди и след Втората световна война.

„За мен беше изключително удоволствие да проуча, кои са родоначалниците на създаването, конструирането и производството на радиоапарати в България, заедно с радиоразпространението, което в началото на XX век също е било инициатива на частни лица, – казва инж. Киро Маринов. – Няколко са фирмите, от които започва всичко - бургаската фирма „Тулан“ на инж. Светозар Пренеров и неговите братя (1925 г.), фирма „Бралт“ в Русе на братя Алтимирски (1936 г.), софийската фирма „Херц” (1934 г.), както и повече от 30 по-малки фирми, занаятчийски работилници и малки лаборатории, които създават свои уникални конструкции.”

След Втората световна война на основата на тези първопроходци се създават 3 държавни предприятия, а България се превръща в една от водещите страни в производството на радиоапаратура и дълги години държи лидерските позиции. 

„Всеки един от апаратите носи кратка история със себе си. Не съм търсил само технологичното и техническото в тях, – споделя инж. Маринов. – Открих преди всичко приноса на българина и желанието му чрез радиоприемника, тази чудо-вещ, която е присъствала във всеки дом, да покаже своя вкус към прогреса, своята индивидуалност. Много хора са продавали нивите си, за да си закупят радиоприемник. И тези радиоприемници са стояли на видно място с десетилетия, носели са скъп спомен. Макар че, всъщност, само слушаме радиото, то е събеседник, равностоен участник в един диалог.”

Снимки: Здравка Маслянкова