Още от дълбока древност София е средище на разнородни култури, народи и етноси, а най-важната причина за това е стратегическото ѝ местоположение – на кръстопът между Западна Европа и Близкия Изток. Глобалната трансформация на София започва след Освобождението на България през 1878 г., когато градът е обявен за столица, решението за което е взето от Учредителното народно събрание, по предложение на общественика Марин Дринов. Идеята му бързо печели поддръжници и сред останалите членове на събранието, тъй като по онова време всеки искал България да се разшири на запад, а столицата, т.е. София, да бъде в центъра ѝ.
Тези и още любопитни истории от миналото на днешната българска столица припомнят млади хора, избрали да поемат по стъпките на непозната София, навръх нейния празник – 17 септември. Маршрутът на обиколката им обхваща голяма част от сградите-символи на столицата. Освен за сегашната им функция, избралите да се почувстват като туристи в своя роден град, научават и за живота на своите предшественици.
Организаторът на историческата разходка Петър Будинов разказа пред Радио България за едно от емблематичните места на София следното:
„Преди построяването на Софийския университет, с почти същата важност за града на негово място се издигал т. нар. „Орлов хан“. Това е едно от първите неща, които виждал всеки, влязъл в града от прочутия Орлов мост. Ханът бил притегателен център за всички пътуващи от Изток. Днес мястото няма нищо общо с вида му от онова време, когато само на метри от хана е имало огромно блато, а всеки минувач се стремял да го заобиколи. На метри от това блато в миналото днес там е разположена Народната библиотека, а самата тя изниква върху гробище“.
Специално място в двучасовата историческа обиколка е отредено на европейските архитекти, дали своя принос за благоустройството и преобразуването на малкото ориенталско село, с малко над 11 000 жители през 1878, в процъфтяващ и пълен с живот столичен град. Сред тях личат имената на чеха Антонин Колар, австрийците Фридрих Грюнангер, Херман Хелмер и Фердинанд Фелнер. Някои от сградите, проектирани от тях, и до днес красят централните части на София и на други големи български градове. През годините сградите стават неми свидетели на редица съдбоносни за страната решения.
„Може би най впечатляващата сграда, променила предназначението си, е Царският дворец, изглеждал по съвсем различен начин преди и след Освобождението. Това е сграда, устояла на всички превратности на времето и със сигурност показва напредъка, който постига градът в своето развитие. През годините тя преминава от турски конак, където Васил Левски е осъден на смърт, през дворец на монарсите от Третото българско царство, до музей на изкуството, каквато е днес“.
Заинтригуваните от разкритото дотук, вероятно ще се запитат, „а каква е била ролята на столичните кметове?“. Логичен въпрос, който получава своя отговор, при това не за един, а за няколко от първите ни градоначалници. Пионерът сред тях е председателят на Софийския градски управителен съвет Манолаки Ташев, встъпил в длъжност на 10 февруари 1878 г.
Ташев остава на поста едва три месеца, но за това време успява да се справи с пораженията, нанесени на града от битката при освобождението му по време на Руско-турската война. По негово време се създават първите градски служби – пожарната, санитарната и техническата, а в града започва полагането на тротоари.
Важна роля в историята на София изиграва и първият избран столичен кмет Тодораки Пешов. Тогава под името Софийска първоразрядна болница в центъра на града е изградена днешната Александровска болница. В периода 1884-1885 г., когато отново е начело на столицата, се изгражда и част от водоснабдителната мрежа на града.
Снимки: Facebook/@postapkite и БГНЕС
Наричат Никопол "градът на вековете" заради неговата хилядолетна история. Той възниква като селище още през 169 г. по времето на римския император Марк Аврелий. През 629 г. византийският император Никифор III Фока преименува града на Никополис, което..
Дали сред експонатите в музеите могат да попаднат и някои фалшификати, дотолкова добри, че да не отстъпват на оригиналите – по тази тема се носят слухове и се правят спекулации, но в момента цяла поредица от исторически фалшификати гостуват като..
Комплекс от десетина малки къщички, разположен в южната част на Скалния град Перперикон, разкриха археолози под ръководството на проф. Николай Овчаров. По думите му, става дума за цял квартал, датиран от XIII – XIV век, който силно напомня на..
На днешния ден православната църква почита Света Екатерина, която била една от най-образованите жени на своето време. Тя живяла в края на III и началото..
На 25 ноември Българската православна църка почита паметта на св. Климент Охридски. Виден архиепископ, учител и книжовник, той е един от..