Напредъкът на Скопие по пътя към Европейския съюз да бъде обвързан с прилагането на Договора за добросъседство, приятелство и сътрудничество със Северна Македония, подписан през 2017 г. Меморандум с това и други условия за българската подкрепа за европейската интеграция на Северна Македония изпрати България до страните членки на ЕС миналата седмица. В документа се посочва, че София настоява в официалните европейски документи да се говори за „официален език на Република Северна Македония“, а не за македонски език. България очаква от югозападната си съседка и да не предявява претенции за признаване на македонско малцинство в България. Документът предизвика коментари в Скопие и недоволство сред членове и симпатизанти на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ.
В меморандума България подчертава и, че е абсолютно неприемливо блокирането на работата на Смесената комисия по историческите въпроси. Комисията, в която участват български и македонски историци и експерти, не се е събирала близо 10 месеца, по настояване на северномакедонската страна. Един от основните спорни въпроси, на които тя се натъкна и заради които блокира работата ѝ, беше личността на революционера Гоце Делчев. Името му влезе в употреба и при сегашните протестни действия на ВМРО-ДПМНЕ.
За значението на Гоце Делчев и за споровете с Македония Мариян Карагьозов разговаря с д-р Георги Георгиев - учен от Института за исторически изследвания на Българската академия на науките и член на Македонския научен институт (МНИ).
- Каква фигура е Гоце Делчев, защо той е в центъра на споровете между България и северна Македония?
- Гоце Делчев е една от значимите фигури в българската нова история и една от централните фигури на освободителното движение на българите от Македония и Одринско. Съвсем закономерно той се равнява с фигури като Апостола на свободата Васил Левски, Георги Раковски и всички титани на българската национална революция преди и след 1878 г. Знае се, че е важен и за съседите ни на югозапад, но под друго значение.
- Какво е то?
- Гоце Делчев е превърнат в един от основополагащите митове на македонистката политическа идеология. За тях е много важно той да присъства в собствения им разказ и обяснение на историята, такава, каквато се е състояла според тях. Много важно е Гоце Делчев да присъства в техния разказ, но само при едно-единствено условие – по никакъв начин той да не бъде българин и да няма никаква връзка с българската нация и идентичност.
- Какво обаче показват историческите документи?
- Те са пределно ясни. Наскоро отново започна да се шуми, че тепърва щели да се отварят архиви. Българските архиви сме ги отворили отдавна. Нещо повече, Гоце Делчев е едно от най-добре документираните лица (в новата история – бел. ред.). Не е вярно, че има документи, които не са отворени, Гоце Делчев е много добре и много мащабно документално откроен в България. Издадени са много сборници, както за него лично, така и за (национално-освободителното – бел. ред.) движение, издадени са и документални масиви с чужди дипломатически извори – английски, френски, турски, гръцки. В тях навсякъде присъства едно и също – „българи“, „българин“, „български апостол“, „български войвода“. На много места и той самият се е определил като такъв. Има едно широко известно, вече познато и на децата дори, писмо до Никола Малешевски, в което са тези негови думи: „какво да правим, като сме си българи и боледуваме от една и съща болест“. То не е единствено, но просто е едно от най-силните писма, един от най-силните документи. Но, повтарям, те не са един или два. Архивите при нас са отворени, голямата част от документите са публикувани, ние като общество сме свършили своята историческа задача.
- В такъв случай какви са контрааргументите на историците от Северна Македония за техните твърдения за македонска идентичност на революционера?
- Буквално никакви и всичко се свежда до, фигуративно казано, „Без Гоце Делчев ние не можем, дайте ни го, признайте, че е македонец, не е българин по националност, защото без него не може да стане нашият държавен мит, няма как (разказът – бел. ред.) да се носи“. В науката не съществува проблем, той е чисто политически. Отпадне ли този въпрос, много бързо ще се разплете нишката и за характера на Илинденско-Преображенското въстание, и за Балканските войни, за национално-освободителното движение на българите от Македония. Въпросът е възлов заради политическата си, а не поради научната си острота.
- Неотдавна една известна фигура в Македония – Денко Малевски, първият външен министър на БЮРМ след създаването ѝ и син на автора на химна на страната – направи изказване в подобен дух, че Гоце Делчев има българско самосъзнание. В резултат на това в медиите в Скопие започна кампания срещу него и срещу България. Смятате ли, че такива гласове в Северна Македония са изолирани или ще се чуват по-често?
- Не, напротив, не смятам, че са изолирани. Например също бившият премиер Любчо Георгиевски многократно е припомнял този факт. Като гражданска смелост и гражданска позиция безспорно мнението на г-н Денко Малевски е много важно, но е важно и да се подчертае, че той не е самотен в отстояването на това мнение в Република Северна Македония.
- Какви са Вашите очаквания като наблюдател за бъдещата работа на смесената комисия по историческите въпроси между България и Северна Македония?
- Всяка подобна комисия има място за съществуване, най-малкото заради факта, че подпомага някакъв диалог. Тя става ненужна тогава, когато този диалог започне да буксува. Заблуда и за хората тук, и за хората в Република Северна Македония е, че комисия от подобен тип се занимава с политически въпроси. Тя не може да се занимава с тях. Тя се занимава изцяло с експертиза върху общата история така, както е формулирано и в договора за добросъседство. Ако трябва да дам прогноза, от които се пазя, тъй като съм историк и предпочитам да гледам назад в историята, бих казал, че съм умерен песимист. Не само по въпроса за Гоце Делчев, но и по отношение всички следващи въпроси след него. Защото Гоце Делчев е първият голям препъникамък. Пътят може да стане гладък въз основа на историческата, документално засвидетелствана истина, а тя е, че става дума за български герои и дейци и българско национално-освободително движение, част от историята на българския народ. Ако Скопие е в състояние да преглътне или приеме това по някакъв начин, мисля, че нещата ще се развиват плавно. Но аз съм песимист, че това ще се случи. С какво e виновeн Гоце Делчев на днешните управляващи и на днешните наши колеги-историци, че преди сто години сам се е определил като българин? От това нещо не можем да избягаме нито ние, нито те. Не казваме нищо повече от това, което са казвали самите хора за себе си тогава – че са българи. А за какви се възприемат днешните македонски политици, историци и пр., е съвсем отделен въпрос.
Вписването на втора православна Църква поставя началото на нов разкол . В позиция на „БСП-Обединена левица" се посочва, че решението на Върховния касационен съд за вписването на втора православна Църква е тежък удар по православното..
В най-новата си дигитална рубрика "Сградите разказват" Регионалният исторически музей – София представя историите на емблематични сгради в центъра на София, както и на хората, живели някога в тях. Инициативата с видео материали е част от проекта..
Върховният касационен съд (ВКС) реши окончателно Българската православна старостилна църква да бъде вписана в регистъра на вероизповеданията към Софийския градски съд. Опитите за регистрация започват преди 15г., но намеренията за всяване на разделение..
Със закриването на “Балкантон“ през 1994 г. спря и изработването на грамофонни плочи в България. Това обаче ще се промени и през 2025 г. ще бъде открита..
Върховният касационен съд (ВКС) реши окончателно Българската православна старостилна църква да бъде вписана в регистъра на вероизповеданията към Софийския..
Оценките на българите за изминалата година в личен план трайно и рязко се отличават от тези за ситуацията в страната и света. Според 22% от сънародниците..