Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Миналото на Мъглижкия манастир е обвито в тайнственост

5
Снимка: Венета Николова

Един от най-красивите ни манастири е притихнал в дълбините на Балкана, едва на 2 км. северно от областния град Мъглиж. Малцина се сещат да се отбият тук, встрани от пренаселените ни туристически центрове, за да се усамотят и да поемат глътка духовност далеч от хорската суета.

Мъглижкият манастир „Свети Николай“ посреща посетителите си с гордата осанка на еднокорабната си църква, издигната на мястото на предишен православен храм, чийто руини са разпилени в околностите.


Въпреки че е обновен и добре поддържан, манастирът не е изгубил нищо от патината на времето и излъчващата покой и святост атмосфера. Спретнати сгради във възрожденски стил ограждат отвсякъде потъналия в цветя двор. Докато се разхождате по скърцащите под краката ви дървени чардаци, ще се наслаждавате до безкрай на красивите гледки към отсрещните планински върхове. Но какво знаем за историята на това пропито със духовност място? Оказва се – твърде малко!

Историците обаче са единодушни в едно - че и в най-смутните времена на Османското владичество, Мъглижкият манастир е пазел българския дух и православната вяра. И че още през 16 в. тук се подготвяли свещеници за цяла Южна България. Според писмени източници, през  1623 г. еничарският предводител Склав пристига в Мъглиж, за да събира кръвен данък. Подплашени, хората скрили децата си в манастира. И понеже монасите не ги издали, за назидание обителта била опожарена, а свещениците – до един обезглавени. Душо Гавазов, зам.-кмет на Мъглиж разказва:

Възобновяването на манастира става между 54 и 69-та година на 20-ти век. Тогава той е двукратно реконструиран  и напълно обновен. Според литературни данни, през Възраждането  тук е било открито мъжко училище, а няколко години по-късно - и  женско такова. През 1870 г. училището прераства в прогимназия. Освен това в манастира е имало изключителна богата библиотека. За жалост по-голяма част от архива й изгорял по време на Руско- турската освободителна война през 1877-78 г.. Предполага се, че тук нееднократно е отсядал Апостолът на Свободата Васил Левски.“


В наши дни килията на Левски, както и килийното училище,  са възстановени. Тези своеобразни  музеи, заедно с църквата, двата параклиса и стопанските сгради се поддържат от доброволци, а духовният водач на светата обител е дядо Йоан – единственият обитател на Божия дом. 

„В църквата съществува нещо, което не намираме никъде другаде в Европа. Става дума за един иконопис, на който заедно са изобразени Светите Братя Кирил и Методий и Св. Патрик - покровител на Ирландия“ - казва Душо Гавазов. 


Според местна легенда необичайната фреска била поръчана и изписана с дарения на неизвестен ирландец. А изследователи  обясняват съществуването й с факта, че и тримата светци са записали имената си в историята на европейската цивилизация, изпълнявайки сходни мисии. Свети Патрик, живял през V век, донесъл християнството сред северните народи. Четири века по-късно Солунските братя превеждат Библията на старобългарски и разпространяват писаното слово сред славяни и българи.

И още нещо прави впечатление - част от българските светци в стенописната украса на църквата, са изрисувани в народни носии.

Снимки: Венета Николова



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

България предлага на Qatar Airways да пусне чартърни-полети Варна-Доха

Министърът на туризма Евтим Милошев проведе поредица срещи на високо ниво с министрите на туризма от Саудитска Арабия, Катар, Бахрейн и генералния секретар на ресорния съвет на Кувейт, в рамките на световното туристическо изложение WTM в Лондон...

обновено на 07.11.24 в 13:12

Красивото село Ковачевица, което не се променя

Със своите стари къщи с тиклени покриви, стръмните улички, които се вият нагоре в планината и каменните дувари, пазещи вековни тайни, Ковачевица е едно от най-красивите и романтични български села. Няма посетител, който да не ахне пред чара на..

публикувано на 30.10.24 в 09:50
 Църквата

Бял бор на повече от 500 години пазят жителите на родопското село Пчеларово

В скътаното сред склоновете на Източните Родопи село Пчеларово разказват предание, че в района виреели вековни дъбови гори и орехови дървета, в чийто хралупи се въдели диви пчели. Пчеларството е отколешен поминък на хората, за което говори и самото..

публикувано на 20.10.24 в 09:05