„Всички ние сме пораснали с много заблуди, някои са се появили преднамерено, други – случайно. Възприели сме ги от учебниците, от Холивуд, или от различни режими, но тях ги има навсякъде по света. Когато обаче човек сам направи проучване и открие действителност за хората и техния живот преди нас, тогава много от тези заблуди се разпадат. Интересно ми е да разкривам и руша заблудите” – това казва за творчеството си сценаристът и режисьор от световна величина Милчо Манчевски.
В творческата си автобиография той е записал пълнометражни филми като „Върба“ /2019г./, „Бикини Муун“ /2017/, „Майки“ 2010/, „Сенки“ /2007/ „Прах“ /2001/ и „Преди дъжда“ /1994/. Неговата лента, която се приема с голям респект от Филмовата академия е тъкмо „Преди дъжда“. Филмът е с номинация за „Оскар“ и е отличен с 30 престижни награди, включително „Златен лъв“ за най-добър филм във Венеция. „Ню Йорк Таймс“ включва „Преди дъжда“ в своя списък с най-добрите 1000 филма, правени някога.
Милчо Манчевски е специален гост на тазгодишното 24-то издание на международния София Филм Фест ЕСЕН, който се открива днес /25.09/ в столицата. Фестивалът бе отложен 3 дни преди планираното откриване на 12 март тази година, а след това, отново заради мерките срещу коронавируса, киносъбитието се разположи в два сезона – летен и есенен. Астрономическата есен настъпи, а с това стартира филмовият празник за киноманите.
Преодолял държавните граници още във времето на Студената война, сега противоепидемиологичните мерки и молекулни тестове не възпрепятстваха Милчо Манчевски да дойде от САЩ в България. Той лично ще представи пред софийската публика филма „Върба“, който е изработил като плетеница от три истории, прескачащи и контрастни една спрямо друга във времето.
„Аз разказвам истории за хората, а те са еднакви навсякъде по света. Филмите, които правя, са от Македония, но не са непременно за Македония. Те са за хората, за тяхната радост, за тъгата. Повечето от хората, които познавам, смятат, че да се присъединиш към ЕС, означава да вземеш правилната перспектива за бъдещето, присъединяване към икономическата система. Но според мен много по-важно в ЕС е системата от ценности и права, които ще бъдат особено полезни за Северна Македония“ – казва режисьорът Милчо Манчевски.
Днес Милчо Манчевски е един от най-изявените представители на киното на нашия – Балканския, регион. Но също така е и сред най-големите приятели на София филм фест, като всички негови пълнометражни филми са били показвани на кинофорума през годините. Представяйки именития си гост, директорът на СФФ Стефан Китанов припомни, че шедьовърът „Преди дъжда“ е прожектиран още в първите издания на Софийския фестивал, когато той се е провеждал в друг формат с музикална насоченост.
„Докато правя филм, преди да се е материализирал, аз се опитвам да нямам отговори, а само въпроси. Ако въпросите са добре поставени, те карат зрителя да стига до истинския размисъл. Не става въпрос за рационални отговори, а се касае за емоционалната страна на нещата – обяснява творческия процес световният режисьор от македонски произход. – Работя по инстинкт, така като че всеки актьор би могъл да играе като малко дете. Но покрай тази игра трябва много труд и дисциплина. Добрата актьорска игра се материализира, когато гледаш крайния резултат от филма. Но преди това има много предварителна, трудоемка работа.”
В София Манчевски разкри, че работи по нов проект – филма „Каймак”. Съвременна приказка в стил черна комедия, в която става въпрос за две брачни двойки, съседи. Едните много бедни, другите – много богати, но със сходни отношения. Чрез тях се откриват семейни тайни и обществени взаимовръзки.„ Относно правенето на филми и провеждането на фестивали… надявам се първо да се открие ваксина, после лекарство, а междувременно ще се създаде и протокол как да се снимат филми и как да се посещават зали. Но със сигурност ще бъде добавено ново средство към начините ни на работа, към това как да показваме филмите си”, сподели режисьорът.
Снимки: siff.bg
Макар и дошли с призванието да въздигнат нашия свят, избраните не само следвали предначертания им път, но и рискували да не разкрият докрай себе си заради святия за тях дълг към Отечеството. Сред тези възрожденски българи бил Христо Цокев, останал..
От шумните кухни на лондонските ресторанти със звезди "Мишлен" до скрито в дебрите на Родопа планина селце, пътят на Петко Шаранков е пълен с обрати и изненади. След като живее дълги години в Лондон, където усвоява тънкостите на европейската..
Писател, герой от Втората световна война, летец, журналист, режисьор и дипломат – личността на Ромен Гари (1914-1980) е многопластова и енигматична. А България заема специално място в живота и творчеството на един от най-четените френски автори. В..