Родителите са тези, които определят по-нататъшния творчески път на един от ярките музиканти на нашето съвремие – Марк Кадин. Изпращат го в музикално училище в родния му Краматорск, Украйна, където момчето тръгва по стъпките на дядо си и започва да свири на кларинет. Следват години на обучение в Харков и Москва, дирижиране на най-известните оркестри и състави, турнета в десетки страни в цял свят. През 2017 г. диригентът Марк Кадин пристига в България, за да застане начело на Симфоничния оркестър на БНР.
„Всичко се разви съвсем естествено – още през 2003 г. започнах работа с българския радиооркестър като гост-диригент – спомня си Марк Кадин. – Когато през 2017 г. получих предложение да оглавя този оркестър, го приех с удоволствие, защото с музикантите се познавахме, бяхме изградили добри отношения помежду си”.
От първата си среща с българска публика през 2003 г. Марк Кадин помни вълнението си и голямата отговорност да бъде първият руснак след дългия период, в който музиканти от Русия сравнително рядко присъстват на българска сцена.
„За щастие, всичко мина добре, започнах да идвам по-често, да опознавам София и българите, тук ми харесваше все повече. Отношението е чисто човешко, има някаква сплав на личното и професионалното в нашата работа” – отбелязва диригентът.
Симфоничният оркестър под палката на Марк Кадин получава голямата награда „Сирак Скитник” за 2018 г. Тя се връчва за принос в развитието на БНР като обществена медия. Признава обаче, че е започнал да се запознава и изучава българската музика едва когато пристига в страната ни.
„В Русия е доста трудно да се намерят партитури на произведения от български композитори – обяснява Марк Кадин. – Нямам любим композитор, защото всеки ден, всяка седмица, цял живот изучавам различни партитури, и не мога да си позволя лукса да имам предпочитания. Затова не изтъквам никого, отнасям се с уважение към всички композитори.”
Макар да се шегува, че не знае съществува ли живот извън музиката, а дори и да съществува – той не е за него, Марк Кадин все пак намира време за пътешествия. Варна, Пловдив, Враца, Шумен, Копривщица, Широка Лъка са само част от очарователните кътчета, които е посетил в страната ни. Специално място в сърцето му заема българската кухня.
„Което и ястие да опитам, всичките са хубави! И това за мен е голям проблем, защото бързо качвам килограми. Иска ми се да спра да ям, но не се получава, защото всичко е много вкусно“ – смее се диригентът.
Марк Кадин изненадващо добре говори български език, макар че смята комплиментите за незаслужени:
„Говоря с много грешки, просто не ми стига времето да науча езика, а и нямам стимул, защото всички ме разбират. Проблемът е да напиша нещо без грешки, но се надявам да поправя това. Като ми говорят – разбирам всичко, но аз да говоря – това е ужас” – откровено признава той.
По какво се различава Марк Лвович от диригента Кадин?
„По нищо. И зад сцената, и по време на репетиции, и на сцената аз съм един и същ. Никога не лъжа, никога не слагам маска. Защо ли? Защото ще забравя и просто ще объркам къде и каква маска съм слагал – през смях казва Марк Кадин. – Затова цял живот съм такъв, какъвто съм и не ми се налага да се приспособявам към нищо.“
Началото на новия сезон на СО на БНР беше силно, програмата обещава да е богата и интригуваща. А на нас ни е интересно още нещо: какво не знаят хората за Марк Кадин?
„Всички, които искат, вече знаят всичко за мен. А всички, които не искат, нека продължават да не знаят нищо” – отговаря диригентът.
Разговора на Десислава Семковска с Марк Кадин в оригинал, на руски език, можете да чуете ТУК.
Казва, че отдавна не се чувства чужденец в България. Тук е неговият дом, научил е българския и подобно на повечето ни сънародници се вълнува от политическата ситуация в страната. Но най-голямата му страст, това, което изпълва дните му със светлина..
Доц. д-р Марко Скарпа изследва Кирило-Методиевото наследство и ролята на южнославянските скриптории и работилите в тях за разцвета на културата на Балканите през XIV век книжовници. Интересува се също от отзвука, който духовният подем в България и във..
През септември миналата година женският хор на българския фолклорен ансамбъл "Шевица" в София се сдоби с изненадващо попълнение – млад мъж, с татуировки и всичко, както си му е редът за вокалист на канадска хеви метъл групал – влезе и седна..