На 6 октомври 2020 г. се навършват 1006 г. от смъртта на българския цар Самуил, чиято последователност и упорита борба срещу византийския император Василий Втори, не допуска падането на България под византийско владичество до края на неговото царуване.
За разлика от византийския император, който разполага с пълна хазна и стабилност в империята си, Самуил изпитва остра нужда от средства за постоянните битки, които води. Затова той търси подкрепа сред всички слоеве на българското население, дори прекратява гоненията срещу богомилите в страната. За да осигури тила си, Самуил подчинява дори сръбските князе, тъй като научава, че водят преговори за подкрепа на Византия. Самуил управлява България заедно със своите трима братя от 971 година, а след смъртта им, става едноличен владетел от 997 г. до 6 октомври 1014 г., когато умира, най-вероятно покосен от сърдечен удар, след като вижда ослепените си войници при сражението край село Ключ.
Тази битка византийците спечелват единствено чрез коварство, тъй като Самуил превръща укреплението в непревземаема крепост с над 3 километра каменни зидове, поредица от ровове, както и 10-метрова наблюдателна кула, осигуряваща чудесна възможност за наблюдение над цялата местност. След няколко безуспешни атаки, византийският император е принуден да изпрати два отряда, които да заобиколят крепостта през планината и да нападнат в гръб българските войници. С помощта на влашки пастири и под прикритието на нощта, те успяват незабелязано да се промъкнат в тила на Самуиловата армия. Изненадващият щурм и невъзможността за бърза реакция, превръщат голяма част от българските войници в пленници, които византийският император заповядва да бъдат ослепени.
След смъртта на Самуил, България не успява да издържи дълго на военния натиск от страна на империята и през 1018 г. идва и краят на Първото българско царство.
Личността и делото на Цар Самуил, днес –10 века след смъртта му, са повод за разгорещени дискусии между България и Северна Македония, като част от историческите спорове между двете държави. Решението на българо-македонската историческа комисия Цар Самуил да бъде почитан и от двете държави обаче, не поставя край на нейната работа. Открити остават още много въпроси, от които зависи дали договорът за членство в ЕС на западната ни съседка, ще бъде ратифициран от българския парламент, когато се стигне до тази предпресъединителна процедура.
Съставил: Йоан Колев
На 30 май възпоменаваме преподобни Исакий Далматски и света Емилия. Свети Исакий живял през IV век, приел монашество и живял аскетично в пустинята. По време на император Валент (364 – 378), ревностен поддръжник на ереста на Арий,..
На 29 май тази година се пада големият християнски празник Възнесение Господне (Спасовден). На четиридесетия ден след Възкресението Си Господ Иисус Христос се явил на учениците си за последен път. Апостолите били събрани на..
На 28 май възпоменаваме паметта на преподобни Никита, епископ Халкидонски и преподобни Софроний Български. Свети Никита, епископ Халкидонски е живял през втората половина на VIII век. Заради благочестивия си живот е въздигнат в сан..
На 31 май Църквата чества свети апостол Ерм и свети мъченик Ермий. Свети апостол Ерм принадлежал към числото на 70 апостоли, избрани от..
1 юни - Седмата Неделя след Пасха е посветена на светите Отци от Първия вселенски събор. От самото си основаване Христовата..