На 6 октомври 2020 г. се навършват 1006 г. от смъртта на българския цар Самуил, чиято последователност и упорита борба срещу византийския император Василий Втори, не допуска падането на България под византийско владичество до края на неговото царуване.
За разлика от византийския император, който разполага с пълна хазна и стабилност в империята си, Самуил изпитва остра нужда от средства за постоянните битки, които води. Затова той търси подкрепа сред всички слоеве на българското население, дори прекратява гоненията срещу богомилите в страната. За да осигури тила си, Самуил подчинява дори сръбските князе, тъй като научава, че водят преговори за подкрепа на Византия. Самуил управлява България заедно със своите трима братя от 971 година, а след смъртта им, става едноличен владетел от 997 г. до 6 октомври 1014 г., когато умира, най-вероятно покосен от сърдечен удар, след като вижда ослепените си войници при сражението край село Ключ.
Тази битка византийците спечелват единствено чрез коварство, тъй като Самуил превръща укреплението в непревземаема крепост с над 3 километра каменни зидове, поредица от ровове, както и 10-метрова наблюдателна кула, осигуряваща чудесна възможност за наблюдение над цялата местност. След няколко безуспешни атаки, византийският император е принуден да изпрати два отряда, които да заобиколят крепостта през планината и да нападнат в гръб българските войници. С помощта на влашки пастири и под прикритието на нощта, те успяват незабелязано да се промъкнат в тила на Самуиловата армия. Изненадващият щурм и невъзможността за бърза реакция, превръщат голяма част от българските войници в пленници, които византийският император заповядва да бъдат ослепени.
След смъртта на Самуил, България не успява да издържи дълго на военния натиск от страна на империята и през 1018 г. идва и краят на Първото българско царство.
Личността и делото на Цар Самуил, днес –10 века след смъртта му, са повод за разгорещени дискусии между България и Северна Македония, като част от историческите спорове между двете държави. Решението на българо-македонската историческа комисия Цар Самуил да бъде почитан и от двете държави обаче, не поставя край на нейната работа. Открити остават още много въпроси, от които зависи дали договорът за членство в ЕС на западната ни съседка, ще бъде ратифициран от българския парламент, когато се стигне до тази предпресъединителна процедура.
Съставил: Йоан Колев
На 14 февруари Православната църква възпоменава Успението на св. Кирил Славянобългарски, както и преподобни Авксентий. Според известното кратко житие, Константин Философ, наречен в монашеството Кирил, произхождал от знатни родители Лъв и Мария,..
На 13 февруари Българската православна църква почита св. Евлогий, архиепископ Александрийски, преподобни Мартиниан, света Зоя (Живка) и света Фотиния (Светла). Св. Евлогий, Архиепископ Александрийски бил благочестив, предан на Христовата..
На 12 февруари Православната църква чества църковните светители свети Мелетий, архиепископ Антиохийски и свети Антоний, патриарх Константинополски. Двамата са епископи, възглавяващи отделни църковни общности, пастири, учители,..
На 28 февруари Православната църква чества преподобни Василий изповедник и света мъченица Кирана Солунска . Свети Василий живял през..
Във втория епизод на "Мост на вярата" ви представяме Българската православна църковна община в Берлин , където е седалището на Негово..
На 1 март Православната ни църква отбелязва паметта на света преподобномъченица Евдокия Илиополска. Света Евдокия била самарянка по рождение...