Новият сезон на Софийската опера е посветен на 130-годишнината от създаването на първата оперна трупа у нас. Годината е 1890-а, малко след Освобождението, когато в България все още няма професионално музикално образование, нито дори достатъчно българи – инструменталисти и певци. Формацията е част от „Столичната драматично-оперна трупа“, в основата са Драгомир Казаков, Иван Славков и Ангел Букорещлиев. Изпълненията на 12 цели опери и откъси от 11 опери, с участието на българи, чехи и италианци в съпровод на пиано, на Гвардейския оркестър, оркестъра на Шести пехотен полк и хора на Италианското певческо дружество, се приемат с неочакван успех. Така оперното дело у нас тръгва към бъдещите успехи, изградили огромния авторитет на страната ни в тази област.

„В периода 1890-91 г. се ражда голямата идея за българския оперен театър в София. Това увлича ентусиасти и от други градове в нашата страна – припомня директорът на Софийската опера акад. Пламен Карталов. – Ние, съвременните хора, трябва да погледнем към нашето славно минало, в което много български таланти са изгрявали и са подарявали своя живот и дарба на оперната сцена – не само в страната, но и в чужбина. Ето защо посвещаваме целия сезон 2020/21 г. на това начало. Ще го отбележим със значими събития от дейността на Софийската опера. 

През новия сезон ще прозвучат класически и съвременни оперни произведения. Откриваме го на 9 октомври с „Янините девет братя“ от Любомир Пипков – заглавие, което с радост играем на различни сцени. Представихме спектакъла на сцената на Болшой театър, през това лято с него открихме новия фестивал „Портал на два свята“, в късно античната крепост Цари Мали град.“

Нека припомним, че „Янините девет братя“ е една от най-значимите български опери. Любомир Пипков работи върху произведението по време на следването си в École normale de musique в Париж, завършвайки го през 1937 г., когато вече е вокален педагог в Софийската опера.

Акад. Карталов очерта и други акценти в програмата на Софийската опера: 

„За детската публика сезонът също започва с българско заглавие – „Лили и вълшебното бисерче“, мюзикъл на Любомир Денев по произведение на Валери Петров. Сезонът е посветен и на дебютите. Ще посветим специално внимание на българските таланти, за да имат те възможност да се развиват и да растат в големия оперен репертоар, в областта на балета, мюзикъла, музикално-сценичните произведения за деца – във всичко, което обхваща нашата обширна творческа дейност.“

Според акад. Карталов сега е моментът гъвкаво да излезем от корона-кризата, макар че може да се наложи Софийската опера да промени някои (вече традиционни) участия на чуждестранни артисти и диригенти:

„Ние сме в постоянен контакт с артисти от чужбина, които вече са оставили следа в репертоара на Софийската опера – диригентите Константин Тринкс, Ерик Вехтер, диригенти от Русия, Чехия, Англия, както и с певци като Катрин Фостер, поканена специално да изпълни главната роля в „Електра“ на Рихард Щраус. Но всичко сякаш е в една замръзнала точка и никой не смее да поеме ангажимент, тъй като в момента ситуацията е нестабилна в целия свят, ясно по какви причини.“

Известно е, че Министерството на културата у нас изплаща възнагражденията на работещите във всички оперни театри, но разходите за творческа дейност се осигуряват приходите от представления, концерти, фестивални участия. Това само по себе си изисква доста добър мениджмънт, какъвто Софийската опера несъмнено има. Намерено е и решение във връзка с изискванията за предпазване от коронавируса, довело до промени в голямата зала. В партера ще бъде разположен оркестърът, а публиката ще бъде на първи, втори и трети балкон, с по едно празно място между зрителите. За да смекчи усещането за самота в залата, директорът на операта е наредил на празните столове да се сложат красиво аранжирани цветни букети. 

Така публиката ще може да се радва на премиерата на балета "Хиляда и една нощ" на Фикрет Амиров, хореографията на световноизвестния педагог и балетист Елдар Алиев. Както и на операта „Дама Пика“ на Чайковски, под режисурата на Вера Петрова. Предвиден е традиционният Вагнеров фестивал, а също и премиера на българска опера.

Снимки: Албена Безовска и operasofia.bg