Стъпили върху модерното познание от европейските университети, дипломираните аптекари по нашите земи хвърляли око и в старите лекарственици. И докато през 19-и век полагали основите на науката фармация, те все още се уповавали на даровете от природата – билки, минерали, естествени мазнини.
През 1872 г., дипломираният във Виена лекар Сотир Антониади открива една от първите аптеки в Пловдив. В приземието на възрожденския си дом в Стария град той забърквал лекове на основата на народната медицина, но и създавал нови лекарствени форми като таблетки, хапчета, глобули, свещички.
Днес старинната аптека е превърната музей “Хипократ”, който разказва историята за прохождането на модерната фармация от края на Османската империя и първите десетилетия на новоосвободеното Отечество. Сбирката е дело на група пловдивски фармацевти от 80-те години на миналия век, обиколили Южна България, за да съберат автентични експонати и да пресътворят духа на мястото.
"Медикаментите са се приготвяли в аптеката само от натурални продукти без никаква синтетика - разказва, екскурзовод в общинския институт "Старинен Пловдив". – И макар фармацевтите вече да са ползвали рецептурници, изпълнявайки дозите до последния милиграм, те са били наясно с традициите, прилагани от лечители, знахари и билкари. Лечебните свойства на растенията са били познати още от древността, за което свидетелства едно съчинение на Псевдо-Дионисий Ареопагит.”
За да придобият европейско образование, бъдещите фармацевти трябвало задължително да чиракуват няколко месеца. Благодарение на това изискване на университетите, в гилдията не попадали случайни хора, тъй като предварително изпитвали дали работата ще им легне на сърце.
“Малко след Освобождението в Източна Румелия, цената на лекарствата се е определяла в правилник – продължава разказа си Таня Йорданова. – Т.е. аптекарят не е можел да слезе нито по-надолу, нито да прескочи границата й. При всяко нарушение е следвала глоба и дори се е предвиждало затваряне на аптеката. Но повечето хора, освен че са били изключително стриктни в приготвянето на лекарствата, са имали и висок морал. Така че фармацията не е била търговия.”
Едно-единствено стъпало деляло улицата от помещението, в което д-р Сотир Антониади преглеждал болните и после им предписвал лек. Първият етаж в някогашния му дом сега приютява търговско помещение и малка стая, наречена ахтарница, с прибори и съдове за направата на лекарства. А на горния етаж се разполага същинският музей, с един от най-интересните си експонати – т.нар. царска вазерия от 1890 г. с порцеланови буркани, в които се приготвяли илачите за семейството на цар Фердинанд.
Старинната аптека просъществувала до 20-те години на миналия век. Ала все още можем да откъснем свежа билка от градината, в която докторът подбирал някога най-лековитото растение за страданието на своя пациент.
Снимки: БГНЕС, Facebook / Plovdiv Old town official
В Скопие се проведе заседание на съвместната комисия по историческите въпроси между България и Северна Македония. Поради обновения състав на македонската страна в комисията основно са обсъдени „принципите на работа, протоколни и..
Над 150 експоната от 14 български музея ще участват в изложба под наслов „Древна Тракия и античния свят“. Експозицията ще бъде открита на 3 ноември в музея „Гети“ в Лос Анджелис и ще продължи до 3 март 2025 г., съобщават от Националния..
На 26 октомври Църквата ни почита паметта на св. великомъченик Димитър Солунски, считан за един от най-великите светии сред Православието. У нас името му се свързва и с възстановяването на Второто българско царство през XII век, когато братята-боляри..