Преподобната Параскева Епиватска, живяла в X-XI век, у нас наричаме Света Петка Българска. Нейният празник в църковния календар е на 14 октомври. Тогава е и народният Петковден.
Според житието ѝ, вдъхновено написано от видния български средновековен духовник Св. Патриарх Евтимий, тя била родом от Епиват, а родителите ѝ били българи. От 1238 г. до османското нашествие (1396 г.), светите ѝ мощи почивали в църквата "Св. Петка Търновска" в старопрестолния ни град. След вековни странствания, през 1641 г. те били положени в катедралата в Яш (Северна Румъния), където днес привличат поклонници от цял свят.
Св. Параскева (Петка Българска) е особено обичана и почитана светица сред православните у нас. На нея са посветени и храмове в цялата ни страна. Народът ни е съхранил легенди и предания за нейните лечителски сили, които сътворявали чудеса, както и за закрилата ѝ над жените, родилките и дома. За чудодейните изцеления и за представите на българина за светицата, разказва публикацията „Народни предания за Света Петка“ от колекцията на Радио България.
Съставил: Албена Безовска
Как е изглеждал животинският свят в района на днешния град Трън преди повече от 80 милиона години - на този въпрос се опитват да отговорят учените палеонтолози от Националния природонаучен музей при БАН. В резултат на лятната им експедиция, която..
Преди 26 години, на 30 септември, по инициатива на Българската православна църква (БПЦ), в София е свикан Всеправославен събор, който да спомогне за преодоляването на разкола сред духовенството ни. Тогава, въпреки увещанията на Истанбулския..
Глава на статуя излезе при разкопките в големия канал на античния град Хераклея Синтика. Тя е на откритата преди дни статуя и вече е в музея на Петрич, за да я поемат реставраторите. „Уникално бе това лято“, каза проф. Людмил Вагалински по повод..