Сключването на граждански брак, обричането на вечна вярност или най-общо казано – сватбата - е свещен акт в живота на всяка влюбена двойка. Чака се с особен трепет, нерядко е съпроводен от страх и неувереност, не липсва и дозата суетност и главоблъскане в името на перфектния сватбен ден. Звучи ли ви познато?! Да, и българите не правят изключение от всеобщото сватбено очакване.
Но всеки има своята история… В „Моята булчинска рокля“ я разказват 44 българки. Авторките на отделните разкази в сборника са на различни възрасти, от различни професии, с различен опит, и имат различно отношение към това специално събитие в живота на една двойка. Затова всяка история звучи като разказана на различен език, който отразява лични надежди, разочарования, страхове, копнежи, носталгия или дори скрита неприязън...
По думите на Жанина в много от разказите си личи, че първият брак обикновено е ставал по желание на родителите, докато втората сватба е била така, както самите булки са си пожелали.
Според актрисата Таня Шахова всички в книгата са открити и откровени, и никой не се превзема. „Моето послание е, че любовта е нещо непобедимо“, допълва тя.
Ани Халваджиян е може би единственият участник в сборника, който пък не се вълнува от темата, не се е омъжвала и не иска да го прави. Тя разказва историята на своя любима братовчедка, чиято сватба е в Куба.
„Цялата тази сватба аз я преживях и страдах, че не съм била там. И цялото нещо, което съм си представила и усетила от черно-белите снимките, които ѝ бяха направили, всъщност е било една голяма илюзия. Оказа се, че тортата е пластмасова, а роклята – под наем. Това е история за илюзиите, които се разбиват, но всъщност е една много красива история“.
Разказът на Велина Минкова, писател и преводач, е вдъхновена от друг разказ, също описан в книгата от нейната леля и кумир преводачката Жечка Георгиева.
„Когато леля ми се ожени, моята шаферска рокля беше по-красива от нейната булчинска. И реших да напиша разказ. Начинът, по който събираме всички булчински рокли и всички наши истории, се оказа изключително силен“, смята Велина.
„Нашата сватба като хора в еднополова връзка не беше възможна в България, затова ние пътувахме до Ирландия - разказва Андреа Пунчева, по професия сомелиер. - Роклята, за която става дума, е всекидневна, но аз много я обичам, защото е красива и нетрадиционна, в тъмносиньо, и с нея препускахме из улиците на Корк, за да си кажем „Да!“ в един дъждовен августовски ден“.
Текстът на журналистката Мина Узаничева е съсредоточен върху избора на булчинска рокля и сблъскаха с жестоката действителност – заради липсата на големи размери рокли. Най-забавното според Мина е, че след хилядите перипетии по намирането на тоалета се оказало, че той е бил буквално под носа ѝ.
Снимки: Pixabay, Ани Петрова, БНР
__________
* Жанина Драгостинова е родена на 8 март 1962 г. във Варна. Първата й книга с публицистични текстове се нарича „Твоята история“ (2004). Превела e от немски „Логиката на образите“ от Вим Вендерс, „Анархия на фантазията“ от Райнер Вернер Фасбиндер, „Орли и ангели“ от Юли Це, „Пролетта на варварите“ от Йонас Люшер, „Тил“ от Даниел Келман, „Продавачът на вестници и цигари“ от Роберт Зееталер и др. Сред най-новите й преводи са романите на австрийската писателка Лаура Фройденталер – „Кралицата мълчи“ и „История с призраци“.
Четвъртото национално “Биенале на илюстрацията” ще бъде открито днес в Триъгълната кула на Сердика – уникално галерийно пространство в центъра на София. Биеналето, както и в предишни негови издания, няма тема. “Целта е да се даде възможност на..
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш помага на днешния дигитално зависим човек, за когото вълшебните светове от хартиените книги са..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път поводът е специална изложба, която показва детски рисунки, вдъхновени от природата. Пловдивчани и..
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш..
Четвъртото национално “Биенале на илюстрацията” ще бъде открито днес в Триъгълната кула на Сердика – уникално галерийно пространство в центъра на София...