2021 е годината, в която България ще председателства инициативата „Три морета“. На специална церемония в Талин президентът Румен Радев прие домакинството ѝ от своя естонски колега Керсти Калюлайд. Дигиталната свързаност бе сред естонските приоритети начело на регионалното обединение, както и работата по инвестиционния фонд, от който ще бъдат финансирани проекти в областта на транспорта, енергетиката и комуникациите. Какви трябва да са българските приоритети начело на инициативата, обединяваща 12 европейски държави между Адриатическо, Балтийско и Черно море?

България няма интерес да остане в периферията на стратегическия съюз, затова важен акцент от речта на българския държавен глава Румен Радев в Талин  бе  необходимостта към инициативата да се присъединят Гърция, Турция и Кипър – коментира пред БНР дипломатът Валентин Радомирски.

България, в лицето на президента прие ангажимента да участва в инфестиционния фонд на минимално ниво, т.е. с 20 млн.евро. Освен това Радев апелира инвестициите, които страните-членки на инициативата правят във фонда да бъдат насочени към образованието.

„Четири от централноевропейските държави членки на  инициативата „Три морета” – Чехия, Австрия, Словакия и Полша,  все още не са дали обещание, че ще се включат и с какви суми в този фонд, докато останали 8 са декларирали участие на минимално ниво, както и България. Това означава, че има подозрение как ще бъдат разпределяни тези инвестиции, в кои отрасли. И тук предложението на президента Радев идва навреме и то е наистина в една сфера, която, справедливо или не, напоследък е загърбвана в Източна Европа” – анализира Валентин Радомирски.

По думите му това е добър ход за българската дипломация и тя показва, че вижда нюанси в позициите на страните от Източна Европа и се старае да намери новото си място. Друг е въпросът, че тези 20 милиона, които страните отпускат, дори да ги насочим към образованието, са недостатъчни. „Явно в България сред определени среди има съображения, доколко да се присъединяваме към Триморието и по какъв начин. Тези съображения не са толкова външно- , колкото вътрешнополитически. Проблемите между Дондуков 1 и 2 /т.е. президент и премиер- бел.ред./ оказват влияние на сумата, която държавата е готова да инвестира в проекта.”

Вече има декларирано желание на една от новосфрмираните политически сили у нас, да се наблегне българското участие в инициативата „Три морета”.

„Но трябва да се има предвид, че в момента инициативата "Три морета" може да стане една от основните, която да предизвика ново разделение в Европейския съюз. Трябва да бъдем изключително внимателни, тъй като това не е в полза на България” – алармира дипломатът Валентин Радомирски. „Ние не бива да попадаме в източноевропейски блок, независимо как ще се нарича той, Триморие или по друг начин, който се противопоставя на старата Европа.Трябва да укрепваме връзките с Европа, защото това е единственият засега източник на някакви гаранции за нашата сигурност", категоричен беше той.

Инициативата „Три морета“ е създадена през 2016 година, като генезисът ѝ е още от времето на студената война. Тя стъпва на  стратегията за Интермариум, развит като санитарен коридор срещу болшевишка Русия от полските военни. „След събитията в Украйна и Киев през 2014-а, се създадоха благоприятни условия за възраждането ѝ, тъй като в Украйна дойде на власт правитество, което искаше по-голяма интерграция със Запада”, обясни Радомирски. Приоритетите ѝ днес вече не са толкова военностратегически, а насочени към развитието на източноевропейските страни.