Преди повече от осем месеца, когато в България въведоха Извънредното положение, целящо да спре разпространението на Covid -19, обществото ни се сблъска с непозната и стряскаща за мнозина ситуация. Както в много страни по света, които също въведоха ограничителни мерки, обществените нагласи се разделиха – от уплашени до смърт хора до отричащи пандемията.

Не без известно основание, заради противоречивите послания на СЗО и закъснялото обявяване на епидемията, невярващите окачествиха вируса като сезонен грип. В другата крайност застанаха хората, които прозряха смъртоносна опасност, уплашени от апокалиптичните новини по медиите. По средата останаха тези, които се опитваха трезво да преценят ситуацията, отсявайки източниците. А в медиите двете крайни позиции, изразявани от авторитетни специалисти, допълнително объркваха представите за достоверност на информацията.

Накрая се стигна и дотам, че много хора със съмнения за носителство на заразата започнаха да се страхуват да обявят публично притесненията си. Нещо повече - започнаха да отказват да се изследват и да остават под карантина.

"За съжаление, нещата преминаха през няколко етапа, по отношение на човешката психика - отбелязва д-р Валентина Христова, специалист УНГ. - Отначало страхът беше много сериозен, хората спазваха по-стриктно ограниченията. Сега сякаш свикнахме с думата коронавирус и се отпуснахме. Всеки един от нас иска да му се върне старият живот. Никой не си представя, че ще сме винаги затворени и ще бъдем лишени от удоволствия и контакти с приятели. Не е сега моментът!  "

Неотдавна адв. Петър Николов от Варна разказа в ефира на БНР за преживяното, след сблъсъка с вируса и здравната ни система. Преди да се разболее той е сред хората, които се отнасяли по-скоро скептично към епидемията. Когато установява, че е болен, нагласите му се преобръщат. Дълго време се чуди дали да го оповести публично, а когато се престрашава, с него се свързват познати и приятели, които също са усетили пряко или косвено срещата с вируса. Сблъсква се и с коментари на присмех и съмнения. Но това далеч не го разтърсва така, както здравната ни система и липсата на съдействие от страна на институциите. "Ако не сте достатъчно отговорен към себе си и към другите, можете да пропуснете всички прегледи и направления и спокойно да се разхождате из града, из заведения, из молове необезпокоявано – коментира юристът. – Всичко е доста пожелателно“. 

Такива са и наблюденията на д-р Христова, която всеки ден преглежда пациенти, без дори да знае, дали не са потенциални носители на вируса:

"Като лекар на първа линия не съм много съгласна с оргнизацията на лечение, взимане на проби и т.н.Вероятно наистина нямаме ресурс и това е основният проблем, а той е много сериозен. Ако човек се разболее и недай Боже има някакви съмнения - няма организация, която да го вземе от дома му, да му направи проба, да го върне обратно. На практика става така, че той не само си плаща, но и разпространява вируса из целия град. Той самият остава с усещането, че никой не го обгрижва. Вероятно и затова на голяма част от хората им се иска да мислят, че това е един нормален грип, което не е вярно. Лечението е много трудно, все още е неспецифично, дори и изследванията са неспецифични. Би трябвало да възпитаваме хората, че това е особен вид вирус,към който трябва да проявяваме много сериозно отношение. Да пазим себе си и да пазим околните."

Затова и сдружението на личните лекари настоява направленията за PCR да се издават електроно, за да се предпазят както пациентите, така и лекарите от евентуално заразяване.

Снимки: БГНЕС, superdoc.bg, Георги Цветков