Проектът за промени в Закона за радиото и телевизията /ЗРТ/ се превърна в ябълка на раздора у нас. „Законите, които уреждат медийната реалност не могат и не трябва да се пишат от политици. Това е закон, който може и трябва да бъде писан само от хората, които работят в медиите, разбират значението им и познават проблемите им“. Така конституционният съдия Атанас Семов коментира пред БНР разразилият се скандал с обявения за обществено обсъждане проектозакон за изменение на ЗРТ.
Публикуването на законопроекта на страниците на Министерския съвет и Министерството на културата доведе и до подаване на оставка от страна на генералния директор на Българското национално радио Андон Балтаков. Това лично решение той мотивира с „липсата на управленска воля за промяна в българската нормативна уредба, която да гарантира независимо и напълно свободно от политически вмешателства обществено Българско национално радио“, както и с факта, че експертната работна група в БНР е подкрепила съвсем различен проект от този, предоставен за обсъждане пред обществото. В него са отпаднали формулировки, свързани с управлението на обществените медии и начина на работа на генералните директори с управителните съвети.
За програма „Хоризонт“ на БНР журналистът Райна Константинова – председател на Обществения съвет на БНР и бивш директор на радиодепартамента в Европейския съюз за радио и телевизия, коментира, че проблемът се състои в това, че по сега действащия ЗРТ, поетите от генералния директор ангажименти няма как да бъдат изпълнени:
„Ако ти е дадено доверието да управляваш милиони и като неврохирург да влияеш върху мозъците и сърцата на хората, ти трябва да имаш необходимите инструменти, съмишленици и знание. Много е важна синхронизацията на мандатите на директорите и управителните съвети, всеки следващ може да се изправи пред същия проблем. Това е едно недомислие, което трябва да се поправи“. Настоящият директор на БНР Андон Балтаков трябваше да работи след избирането си с Управителен съвет, наследен от предишния директор, чийто мандат беше предсрочно прекратен.
„Вече 27 години в България се води странен разговор за това на кого принадлежат обществените медии. Все още има много хора, включително и политици, които смятат, че БНР и БНТ са държавни… БНР и БНТ говорят на всички... Въпросът с обществените медии е извънредно важен за демократичното здраве на едно общество“ – уточни Райна Константинова. По думите ѝ българският Закон за радиото и телевизията „прилича на мексиканско одеяло, поправя се няколко пъти, винаги се добавя нещо, но няма един изцяло излят закон в съответствие със ситуацията в момента и с перспектива от поне пет години напред.“
„Властите в модерната държава не са три, а четири. И медиите не са четвъртата власт, а по своя инструментариум за въздействие върху обществото са в най-лошия случай втората власт. Само изпълнителната власт, може би, разполага с по-големи механизми за пряко и бързо въздействие върху обществото“– обясни Атанас Семов. По думите на юриста, националните медии трябва „да са отчетливо обществени в своята природа. Първо – икономическа, и след това в своята дейност.“ Наложителни са промени в ЗРТ, за да бъде минимизирано влиянието и опитите за намеса в независимостта на обществените медии, което управляващите, без значение кои са, се опитват да оказват.
„Един добър медиен закон би трябвало да направи това напълно невъзможно – убеден е Семов. – Политическото въздействие върху медиите трябва да бъде сведено до минимум, като оставим настрана онези от частните медии, които официално са политически. Механизмите за намеса на властта в работата на медиите, обричат дейността им на тежка зависимост, независимо от добрата воля на не един или двама журналисти.“
Финансирането им от държавния бюджет обаче до една или друга степен пречи на обществените медии да бъдат напълно независими.
„Властта без натиск няма как да се откаже от някои порочни практики, но аз смятам, че този проектозакон е едно добро начало по отношение на финансирането на медиите– категорична е медийният анализатор Весислава Антонова. – Предвидени са прозрачност, контрол по време на харченето на средствата и след това. От друга страна е важно и какъв регулатор ще имаме на тези медии“ – казва тя в интервю за БНР, уточнявайки, че сега е моментът да заявим своята активна позиция, какви обществени медии искаме да имаме.
Каквито и промени да претърпи законопроектът до приемането му от Народното събрание, горчивият послевкус от острата конфронтация ще остане като червена лампа в общественото съзнание. А за проблемите в медийната среда у нас алармира иАсоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ), разпространявайки позиция, в която категорично се противопоставя на заплахите срещу журналисти заради въпросите, които задават като част от работата си. В позиция да задава „нехаресвани въпроси“ изпадна преди време телевизионната журналистка Анна Цолова. Въпреки това обаче, тя е категорична, че „ролята на журналистите ще продължи да бъде подчинена само на един господар – истината, и на необходимостта да бъде коректив на първите власти“.
Редактор: Йоан Колев
Снимки: БНР -архив, БГНЕС, БНТ -архив
В понеделник преди обед ще бъде предимно слънчево, а по-късно ще се развива купеста и купесто-дъждовна облачност и в западните и планинските райони ще превали. Максималните температури ще бъдат между 29° и 34°, по-високи в югоизточните райони, в София..
В хотелите по Северното Черноморие се срещат служители от страни членки на Европейския съюз, съобщи за БТА Димитър Димитров, председател на структурата на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация в Добрич. Най-често те идват от Румъния,..
За по-малко от денонощие 75-имата възрастни, открити заключени в обекти в строзагорското село Ягода, са настанени в услуги с подходяща за състоянието им грижа, а двадесет души вече са при семействата си благодарение на съвместните усилия на..
Симфоничният оркестър на БНР предприе ефективни стачни действия. Това се вижда от публикувани в социалните мрежи видеа на концерта от 6 юни вечерта в..
В неделя минималните температури в страната ще са от 12 до 17°. В София ще е 12°. През деня ще бъде слънчево и горещо. След обяд главно над планините..
За по-малко от денонощие 75-имата възрастни, открити заключени в обекти в строзагорското село Ягода, са настанени в услуги с подходяща за състоянието им..