Управлението на риска в земеделието е важен аспект за устойчиво развитие на сектора. Освен климатът и болестите, които са основни рискове при растениевъдството и животновъдството, в уравнението се намесва и още един фактор- пазарните рискове. Това пролича особено добре в ситуацията на пандемия от Covid-19, когато имахме нарушаване на доставките и затруднения земеделската продукция да достигне до потребителите.

Темата за анализирането и справянето с рисковете в земеделието ще бъде водеща по време на откриващата се днес /27.10/ международна научна конференция „Земеделие и снабдяване с храни: пазари и аграрни политики“. Двудневният форум се организира за седма поредна година и чрез него Институтът по аграрна икономика чества 85-тата годишнина от своето основаване.

Директорът на Института, доц. д-р Божидар Иванов, е автор на първия доклад в рамките на форума, в който акцентира на подхода за оценка на риска в земеделието, давайки пример с последиците от Африканската чума по свинете в България:

„Когато правим оценка на риска го разглеждаме в координатна система с три измерения –  превенция, за да не се случи рискът;  когато се случи рискът – какви ще са последствията и пораженията; и трето - какво следва след като преодолеем събитието, каква ще е цената на възстановяването. Специално с африканската чума при свинете, която започна през 2019 г., ние бяхме една от поредните страни в пандемията. Сравнително леко се разминахме. Преките загуби в свиневъдството в България са около 4%. Ако сложим и косвените загуби, а ние ги измерваме с това, каква част от репродуктивните животни са загубени и няма да се възпроизведат през следващите години, стигаме до около 10%.“

Българското земеделие има поне две лица – изтъкна в интервюто си за Радио България доц. д-р Божидар Иванов:

„Българското модерно земеделие на фермерите, които се създадоха през последните 20 години. Те по своя манталитет все повече се доближават до съвременния етикет на фермерството, а именно – да се интересуват, да внедряват, да бъдат будни, защото само чрез иновациите, модернизацията, инвестиции в наука и знание, те могат да бъдат конкурентни. Естествено нещата в живота не могат да се направят с гигантски стъпки има някаква приемственост. Така че имаме и земеделие, което е традиционно – на по-малките, на средните стопани. Но когато се говори за технологии и иновации трябва да знаем, че те имат и цена, която не е никак малка. Всяко ново нещо струва много скъпо за фермерите, и често, макар и да искат да внедрят дадена иновация, познавайки какви предимства ще им донесе тя, за тях е много трудно да си го позволят.“

Доколко земеделието може да влияе върху регионалната политика в страната ни?

„Говорим за два подхода, секторен и териториален – обяснява доц. Иванов. – Стремежът е да има балансирано териториално развитие, като регионите бъдат изравнени, не само по вертикала високопланински с равнинни, но да се търси конвергенция, сближаване, така че да се спре миграцията, желанието на хората да се живее в големите градове, където се предлагат все повече и повече възможности за лична реализация. Защото ако няма хора, ако обезлюдяването на селата и демографската криза са големи в този район, неговата жизненост престава да съществува и се превръща просто в една екология. Човекът е този, който променя екосистемите и облагородява средата.  Земеделието продължава да е важен поминък най-вече в селата, където то е минимум 50% от икономическата дейност.  Земеделието е съществен отрасъл в планинските и високо планинските и в рядко населените райони, където липсва друга възможност.“ 

Какъв е оптимистичният сценарий за българското село?

„Мисля, че в бъдеще технологиите, модернизацията, способността на човека да се реализира и професионално и личностно, без да е необходимо да живее в големия град, ще отвори отново опцията на хората за връщане към селата. Но това няма да стане скоро, не и през следващите 10-20-30 години. Но не трябва да допуснем дотогава селата да изчезнат, защото ще дойде този процес на обратна миграция.  Ще дойде онзи момент, когато хората ще потърсят обратния път към природата, към спокойствието, към тишината, към това което те се стремят да имат. Процесът на урбанизация и преселение от селата към градовете, актуален през последните 40-50 години, ще започне да се движи в обратна посока именно заради технологиите, които дават на хората възможности и перспективи извън градовете.“

В рамките на конференцията „Земеделие и снабдяване с храни: пазари и аграрни политики“ в българската столица се очакват експерти от САЩ, Италия, Полша, Румъния и Северна Македония.

Снимки: iae-bg, Иво Иванов