След пандемията, стратегическата ни цел в ЕС е да инвестираме с дългосрочни предпоставки за растеж на икономиката, каза вицепремиерът Томислав Дончев. Днес той представи онлайн, проект на Национален план за възстановяване и устойчивост на България.
Планът е разделен на четири основни стълба –„Иновативна България", „Зелена България“, „Свързана България“ и „Справедлива България“. Чрез него, България ще има достъп до безвъзмездно финансиране в размер на над 12 милиарда лева и до 9 милиарда лева достъп до заемен ресурс, ако държавата прецени, че има нужда от такъв. Планът не е отделна реалност, а част от целия пакет от мерки, фондове и документи, с които ще бъде постигнат ефектът, който търсим, каза вицепремиерът. Краен срок за изразходване на средствата от плана е 2026 година. Изискването е 2/3 от ресурса да е договорен и вкаран в изпълнение още през първите две години. Това означава много къси и конкретни периоди за разходване на средствата.
Планът за възстановяване и устойчивост е уникална възможност за огромни публични инвестиции, там където са най-необходими за България. Изпълнението на мерките предполага през следващите 6 години, всяка година да бъдат инвестирани поне 2 милиарда лева допълнително публичен ресурс, който би удвоил обема на публичните инвестиции в страната. Ако, разбира се, инвестиционните приоритети, цели и изпълнение на проектите, е организирано по най-добрия начин. Това е и шанс България да бъде по-подготвена за предизвикателствата на бъдещето – дигитализацията и зелената икономика. Дончев посочи, че от два месеца насам министерствата работят над 100 проекта, свързани с тези програми и припомни, че България е започнала работа по плана в аванс, още преди да бъде постигната сделката за него в средата на годината. Обсъждането им тепърва започва, защото планът е на цялото общество, подчерта вицепремиерът. Предвижда се по него да работят поне две правителства, а ефектите му ще са за десетилетия напред, обясни вицепремиерът.
"Великотърновци и габровци заслужават да бъдат печелившата кандидатура за следваща европейска столица на културата в България, през 2032 година", обяви градоначалникът на старопрестолната столица Даниел Панов. Идеята за общата кандидатура е по..
Втора група студенти от България се включи през настоящата седмица в съвместния проект на Българския културен институт (БКС) в Берлин и Националната художествена академия (НХА) в София – "Творческата резиденция - Берлин 2025". Цел на проекта е..
В местността "Карандила" над град Сливен на 23 август се провежда ХХХII Национален събор на каракачаните . Организатор на събитието е Федерация на културно-просветните дружества на каракачаните в България. Откриването е в 10,30 ч., а час по-късно..
Втора група студенти от България се включи през настоящата седмица в съвместния проект на Българския културен институт (БКС) в Берлин и Националната..
"Великотърновци и габровци заслужават да бъдат печелившата кандидатура за следваща европейска столица на културата в България, през 2032 година", обяви..