Карнавалът в Рио, водопадите Игуасу, пустинята Атакама… Много са забележителностите, които през последните години все по-силно привличат българите към Южна Америка. 

Организираният турист най-често вижда романтично гримираното й лице. Съвсем в друга светлина то се разкрива за Таня Глухчева, която отива в Бразилия по програмата Еразъм+, за да пише дисертацията си на тема популизъм. Заминава за три месеца, но се оказва заложница на пандемията.

Да би мирно седяло, не би чудо видяло

По време на престоя си в Бразилия Таня посещава и някои съседни страни. За седмица заминава в Чили при семейството на свой приятел, емигрирал от страната заради комунистическите си убеждения. Датата е петък 13-ти, а след четири дни заради Covid-19 обявяват извънредно положение. Затварят границите и Таня е принудена да остане в Чили задълго.

„В моя случай беше като затвор, – спомня си българката. – Преди дни – на 25 октомври, на референдум в Чили подкрепиха отмяната на конституцията от времето на диктатора Пиночет. Но тя си беше в сила при моя престой там, а в нея военните са на почит. Беше обявено, че всички трябва да си стоят по домовете. По улиците обикаляха униформени и бдяха хората да не излизат. За чилийците това е нещо нормално, но аз не съм свикнала да живея така и ми се стори зловещо. Може би точно заради това затваряне чилийците (или поне тези, при които бях) си припомниха времето на Пиночет и сякаш леко откачиха“.

50-те дни принудителна карантина в Чили се превръщат за Таня в кошмар. В семейството прокървяват незарасналите рани от времето на диктатурата. Стопаните на дома видимо се притесняват, че са подслонили чужденка, приятелка на комунист. Ровят в багажа й, подслушват разговорите й. Страхуват се, че може да им създаде неприятности. През това време Таня, затворена между четири стени, пресъздава несгодите си в книга – „Да пътуваш в петък 13-ти“, която е в книжарниците.

Друго, което силно поразява Таня при контакта й с латиноамериканската култура – в Бразилия, Аржентина и Чили, е мачизмът. „Жените и до ден днешен са тези, които трябва да се грижат за дома, а мъжът е издигнат на пиедестал – нещо, което си мислех, че в ХХI век съществува само по филмите“, споделя Таня. Не случайно в Аржентина се ражда движението „Нито една повече“ срещу насилието на жени и се разпространява из целия континент.

„Най-интересното е, че правителството в Аржентина е създало Министерство за защита на жената*, – отбелязва събеседничката ми. – То е първо по рода си в цяла Южна Америка. Оказва се, че в Бразилия има най-голям брой убити жени от ревниви приятели и съпрузи. Но същото се случва и в Чили, и в Аржентина“.

Таня съветва пътешественичките, желаещи сами да кръстосват Южна Америка, да не ходят предизвикателно облечени, а така също да не носят бижута. „Колкото се може по-скромни да бъдат“, подчертава тя, но е категорична, че, ако са си наумили да пътуват, да не се колебаят – „задължително да отидат, защото това си е едно незабравимо приключение“.

                                    Докато не сбъдна мечтите си, няма да мирясам

Сигурно ще си кажете, че след всички перипетии, белязали пътешествието, започнало в петък 13-ти, Таня Глухчева е сложила кръст на Южна Америка? Но не, тя вече крои планове за следващия си полет дотам:

„Да, защото още от малка мечтата ми е да отида във Венецуела, Колумбия и, най-вече, в Амазонската джунгла. Всъщност с отиването в Бразилия идеята ми беше точно такава. Дори се свързах с един професор по антропология, за да си уредя възможност да поживея за седмица-две с някое индианско племе. Но започна пандемията и професорът, от съображения за сигурност, каза, че е по-добре да отменя това пътуване. А аз съм си наумила – докато не отида в джунглата, във Венецуела и Колумбия, няма да мирясам“, е категорична Таня Глухчева.

* Ministerio de las Mujeres, Géneros y Diversidad

Снимки: личен архив