Ако след 1 ноември 2020 година сте си купили хладилник, пералня или телевизор, вероятно сте били изненадани при разопаковането на новата си придобивка. Възможно е да сте открили енергиен етикет, който се различава съществено от този върху опаковката. Е, няма за какво да се притеснявате – успокояват от Европейската организация на потребителите BEUC и обясняват, че това е стъпка към въвеждането на по-добри етикети на електроуредите.
С европейски Регламент 1369 от 2017г., на Еврокомисията е възложено да приеме актове по отношение на етикетирането или преобразуването на скалата за етикетирането на продуктови групи, които имат значителен потенциал за икономия на енергия, а в някои случаи и на други ресурси. Прогнозира се, че тези трансформации могат да допринесат за годишни икономии на крайното потребление от общо над 260 TWh през 2030 г., което съответства на намаляване на емисиите на парникови газове с приблизително 100 млн. тона годишно през 2030 г.
Макар и с близо 30-годишна история, Европейското законодателство в областта на етикирането не е статично и беше взето решение да се премине към нова, променена еднотипна скала, която е означена с латинските букви от А до G.
„Продуктите, за които промяната влиза в сила от 1 март 2021 година са хладилни уреди, перални машини, съдомиялни машини, комбинирани перални със сушилня. Освен тях промени влизат и за екраните и телевизорите и съответно за светлинните източници. Останалите видове уреди ще получат нов етикет през следващите години, когато законодателството за тях бъде прието– обяснява Чифличка. – Промяната на изискванията за енергийно етикетиране се наложи най-вече поради факта, че в резултат на технологичния напредък и подобряването на енергийните параметри на продуктите, при много групи продукти се получи пренасищане на най-високите класове с трите плюса. А същевременно производителите пускаха на пазара модели с доста по-висока енергийна ефективност. Отличителната черта на етикета, който ще влезе в сила от 1 март 2021 година, е новата енергийна скала от А до G. Тя ще замени сега действащата скала с плюсове / А+, А++ и А+++ до D/, която ще бъде действителна до 28 февруари 2021 г.
В настоящия момент в полето на „плюс“- овете са концентрирани повечето уреди, а по-ниските класове остават празни. В резултат на това едва всеки четвърти потребител разбира, че хладилникът „A +“ всъщност е най-малко енергийно ефективен на пазара - уточняват от Европейската организация на потребителите. За да спре това объркване, новият енергиен етикет ще се върне към ясната скала от A-G. Същевременно ще влязат и по-строги стандарти за измерване на енергийната ефективност на уредите. Поради тази причина, когато новият енергиен етикет на ЕС се появи официално в магазините през март, клас А ще бъде празен, за да остави място за по-енергийно ефективни продукти, които ще бъдат разработени в бъдеще.
Накратко казано новите енергийни етикети трябва да постигнат две цели - да дадат на потребителите по-ясни параметри, които да подпомогнат избора им на нов електрически уред и същевременно да отворят широко вратата за иновации в сектора:
„Производителите не са спирали да иновират и през годините е постигната енергоефективност от над 80%. Или ако преди 20-30 години един хладилник е харчил 700 kWh на година, сегашните хладилници харчат по-малко от 200 kWh, което е много висок процент ефективност – обяснява Габриела Чифличка. – През последните години продължаваме да постигаме подобряване на ефективността в процентно съотношение, като всички хладилници в момента на пазара са в трите най-високи класа по настоящата скала с плюсовете. Над 75% от пералните машини са в тази група. Иновациите продължават. Ние се стремим да внедряваме нови технологии, каквато е и целта на новото законодателство – да създаде предпоставки за развитието на по-високи технологии за енергийна ефективност, чрез което да се постига по-големи спестявания на енергия в домовете”.
В навечерието на парламентарни избори на 27 октомври, които се надяваме да родят стабилно управление на държавата ни, в "България днес" ви предлагаме мнения на млади хора за политиката и избирателната активност у нас. От Здравка Момчева узнаваме..
Демографията оказва силно отрицателно влияние върху растежа на брутния вътрешен продукт след 2009 г., като средният отрицателен ефект е около 0,9 процентни пункта на година. Това представлява около 45 на сто от средния годишен темп на нарастване..
На 27 и 28 октомври 2024 година Берлин ще бъде домакин на международна конференция под надслов "Българистиката в полето на съвременната хуманитаристика" . Форумът ще събере изтъкнати учени, преподаватели и творци от България и Германия ...
За седми пореден път, в рамките на три години, България отново избира народни представители. Както и на последния вот през юни т.г., избирателната..
На прага на поредните предсрочни парламентарни избори, умората на българските граждани от управленската безнадеждност е видима. Такава изглежда има и на..
Към 16:00 ч. средната избирателна активност за страната е 26,25% по данни на ЦИК. Това обяви на брифинг заместник-председателят и говорител на комисията..