Около 300 000 работни места са запазени от началото на годината у нас благодарение на мерките и схемите, договорени между социалните партньори за периода март-октомври т.г. Въпреки това 103 000 работни места са загубени. Най-силно засегнати от кризата бяха и са хората, изложени на риск от бедност и социално изключване, а те са около 32 % от населението. По този показател страната ни продължава да е водеща в негативната европейска класация. Данните са част от проучване на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ, който прави свои /паралелни на НСИ/ наблюдения на потребителските цени и издръжката на живот за всяко тримесечие.
Най голяма е групата на хората у нас – около 3 млн., които имат доходи в диапазон от 363 до 627 лв. на лице от домакинството през последното тримесечие. А тези, които живеят с доход под прага на бедността – 363 лв., са се увеличили с 3% от началото на година. Става въпрос за около 2 млн. българи, които остават с доход на и под прага на бедността. Най-силно изразено свиване на работната заплата тази година се наблюдава в секторите хотелиерство и ресторантьорство – с 45%, където са загубени над 30 хил. работни места от началото на пандемията. В сектор култура, спорт и развлечения свиването на доходите е около 30%“. Със същия процент са намалели и доходите на селскостопанските работници.
По данни на синдиката, за нормален живот на четиричленно домакинство /двама възрастни и две деца/ в България са необходими 2508 лева месечно. Тези средства са за покриване на разходите за храна, за поддръжка на жилище, здравеопазване, образование, транспорт, почивка и др. Това означава, че за издръжката на едно лице /от четиричленно домакинство/ са необходими 627лв. Така на базата на изброените данни председателят на КНСБ Пламен Димитров прави следното заключение:
„Около 68% от домакинствата в България живеят с общ доход на лице, под необходимия за издръжка – това са две трети от българските граждани. Същевременно групата на хората, които живеят в бедност нараства с 200 хил. души, спрямо декември м.г. Това е както заради нарастването на линията на бедност, така и заради самата пандемия. Коронавирусът ясно изостря неравенствата и по-бедните са изложени на по-голям риск както в България, така и по света.”
Проучване в страните от ЕС, цитирано от КНСБ, сочи, че Covid-кризата е променила начина на работа и на живот във всички държави. Над 44% от всички европейци работят от вкъщи. България е на дъното на класацията по този показател, като само около 26% са дистанционно работещите българи. По думите на Пламен Димитров вече се наблюдават и много рискове заради натоварването и условията на работа вкъщи. „Има тенденция към самоексплоатация и свръхнатоварване, но все пак това е начин за запазване на работни места там, където е възможно“ – казва синдикалният лидер.
„Настояваме през 2021г. да има единна, ясна мярка, която да постига две цели – да дава правната дефиниция какво е временна или физическа безработица, в каквато ще изпадат все повече предприятия, заради спад на продажбите над 20%. Както и до 80% да бъде компенсиран доходът на лицата от фирмите и заведенията, които са затворени, а не с 24 лева, които не е ясно на кого се дават и за колко време. Предлагаме да има мярка „допълване на загубения доход“, т.е, ако предприятието работи с 80 или 60% от своя капацитет, останалото – до 100% от дохода на работника, да се доплаща от държавата. Целта е държавните мерки за подкрепа да са опростени и общодостъпни. Тези мерки трябва да дадат сигурност на заетостта и доходите в бизнеса, че действително има достъп до ресурс. Така бизнесът ще продължи да функционира и да поддържа работни места, а и да плаща постоянните си разходи, които съществуват, дори и да не работи фирмата.”
Пред българското посолство в Стокхолм е открита изложба на емблематични културни и природни туристически обекти от България. "България е страна с впечатляваща история, богато културно-историческо наследство и неповторима природа. Тази изложба е..
Излязохме да защитим свободата. Ще продължаваме да се борим. Протестът продължава в сряда, заяви пред БНР водачът на партия “Възраждане“ Костадин Костадинов. “Протестът продължава и вътре в Народно събрание. Ще се съпротивляваме до последно", каза..
Въпреки забраната на Столична община се проведе "Луковмарш" при изключително засилено полицейско присъствие. Участниците в крайнодясното шествие се събраха на 22 февруари на площад "Света Неделя". Те шестваха до къщата на генерал Христо Луков, където..
Точно преди 3 години, на 24 февруари, започна инвазията на Русия в Украйна – събитие, което събуди Европа 77 години след края на Втората световна война и..
В "България днес" на 25.02 разговаряме с главната управителка на Германо-българската индустриално-търговска камара Соня Миклай, за да разберем..
Изкуственият интелект сега е изграден изцяло от класически компютри с алгоритми, докато изкуственият интелект на базата на квантовите компютри ще е много..