Сателитни снимки за нивото на замърсяване на въздуха над Европа доказват връзката между мръсния въздух и по-тежкото протичане на Covid-19. „По-силно замърсените зони съвпадат прецизно с местата, където на ниво популация има по-тежко протичане на коронавирусната инфекция” – обясни пред БНР пулмологът д-р Александър Симидчиев.

По думите му, хората, които живеят на по-замърсени места, боледуват по-често и по-тежко.Причината: фините прахови частици предизвикват промяна на имунната реакция на лигавицата на дихателната система. „Тоест, когато инхалираме боклуци, мръсен въздух, имунната ни система започва да се бори с мръсния въздух, а не със съответните бактериални или вирусни причинители.“

„И коронавирусната инфекция, и въздушното замърсяване могат ефективно да бъдат спрени с филтърни маски, които ефективно намаляват количеството на фини прахови частици. И вирусите се разпространяват чрез частици, и замърсяването се разпространява с малки частици. Така че филтриращите маски ефективно намаляват този риск“, коментира пулмологът.

 д-р Симидчиев посочи, че пушачите са много по-увредени като съдова функция и състояние на белия дроб и това увеличава риска при Covid-19. Тютюнопушенето засяга кръвоносната система и уврежда кръвоносните съдове, често пушачите имат атеросклероза и исхемична болест, които са рискови фактори за коронавируса.

Хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ) се получава вследствие дългогодишно въздействие на околната среда върху белия дроб. Тютюнопушенето в най-голяма степен се свързва с това заболяване, макар при 1/4 от пациентите причините да са други, отбеляза още Александър Симидчиев. 

„Хората с хронична обструкция на дихателните пътища се пазят повече и боледуват от коронавирусната инфекция по-малко от средностатистическия здрав човек, посочи специалистът.

Притеснението сред хората с хронични заблявания се изостря на фона на натиска, който епидемията оказва върху болниците в страната. В момента 5629 души са на болнично лечение, от тях 313 са в интензивни отделения. Въпреки постоянно растящият им брой, министърът на здравеопазването Костадин нгелов твърди, че проблемът не е в липсата на болнични легла, а в недостига на специалисти. Все повече са медицинските служители с потвърден Covid-19, като по последни данни броят им е 4330.

Един от начините да се намали натискът върху болничните заведения е държавата да предприеме разяснителна кампания относно инфекциозното заболяване – категоричен е проф. Георги Михайлов. Той е депутат от опозиционната БСП, но в момента упражнява лекарската си в болницата в Свищов.

„Защото ние виждаме на терен стреса в нацията. Хора, които не се нуждаят от болнично лечение, настояват да бъдат приети в болнично заведение. Най-накрая трябва да се разбере, че това не е особено опасна инфекция. Смъртността ѝ е 3 на 1000. Трябва да има кампания, която да достигне до съзнанието на всеки български гражданин. Да се разбере, че това не е особено опасна инфекция, че спокойно огромният брой от пациентите могат да се лекуват в домашни условия. Че не бива да се самолекуват, както се случва, че не могат хората да се „помпат“ с кортикостероиди и с хепарин“, подчерта Михайлов в ефира на БНР.

Редактор: Елена Каркаланова 

Снимки: архив, Георги Нейков - БНР