Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Как сме се предпазвали от епидемиите през вековете

Трън от роза, нощни дяволи и амулети...

Снимка: архив

Тя е стара, рошава и грозна, с две думи - зла жена! Обикаля с малко мръсно дете, държи тефтер със списък, за да мори народа по него. Сигурно се досещате – това е Черната смърт – най-голямото бедствие по българските земи, отнело живота на милиони. Хората били  безпомощни пред чумата. За да я умилостивят, в края на селото ѝ оставяли питка с мед, винце, вода и дори гребен – да измие себе си и детето, да се среше и да си пийне, че да се улиса и да забрави за какво е тръгнала. Така в миналото предците ни се „лекували“ от зарази.

Картина от 15 век на Джакопо Оди изобразява как са се лекували жертвите на чумата

Болните от едра шарка, пък се борили с болестта като укротявали Баба Шарка. Старицата, със слабост към малките деца, също обичала питките с мед и вино, ала държала и на чистотата. Стопаните я заблуждавали да си тръгне, като ръсели захарен сироп на пътечка от болничното леглото до входната врата. Българите се пазели от зарази и с талисмани на глаголица и на кирилица. Археолози попадат на амулети от IX- X век с изображение или само с текст, под формата на молитва или заклинание.

Триумфът на смъртта, Питер Брьогел Стари, 1562

Но с времето знанието напредва, суеверията отстъпват пред първите научни опити да се спре разпространението на заразните болести. В епохата на Османското владичество, властите започват да карантинират цели села и да изолират болните. Създават се епидемиологични щабове, както и подобия на днешните РЗИ-та. „Османските лекари настояват да се използват маски – малък квадратен плат от лен върху лицето, а хората без маски били глобявани от здравни инспектори“ – твърди историкът Румен Иванов.

Медицинска книга  за лечение на чума от 1508 г. използвана от османски лекари по нашите земи

Според писмени източници, по време на епидемия, властите в Пловдив поливали улиците с … розова вода, считана за свещена, защото розата било любимото цвете на пророка Мохамед. Българите пък се пазели от зарази като прекадявали помещенията с билки. За целта често използвали жълтия кантарион. И още една любопитна подробност. По нашите земи е била въведена първата в историята ваксина срещу едра шарка.  


„Едра шарка има и при едрия рогат добитък. И те са вземали с трън от роза, малко вирус от пъпките на болния добитък и го слагали на хората. Така се предпазвали от заразяване с едра шарка – разказва Румен Иванов. – Доста пътешественици пишат за тази ваксинация, която се случва в цялата османска империя и най-вече по българските земи и в Анадола. Чак в XVII век тази практика започва да се прилага в Западна Европа .“
И въпреки безспорните върхове на медицината по онова време, в области като мозъчната хирургия или офталмологията, властите се опитвали да контролират епидемиите със странни разпоредби. Като например:

Това което виждаме от османските документи за тези епидемии, е че не трябва мъжът и жената да влизат в интимен контакт ако са заразени, защото детето ще се роди с аномалии. Освен това човекът, който е болен от чума, не трябва да консумира млечни продукти, защото с това се обостряли симптомите на заболяването. Някои лекари препоръчват да не се излиза вечер извън дома, защото повечето болести били свързани с дявола, който обича да броди нощем и може да се всели в човека. Дори османските власти издават такива заповеди – да не се излиза след свечеряване, защото това разпространявало заразата.“

Днес някои суеверия продължават да битуват сред нас. Може би, за да ни покажат колко сме уязвими и зависими от природните сили.

Вижте и първата част на историите, разказани от Румен Иванов, в "Заради холерата през 19 в. се създават първите карантинни служби у нас"

Снимки: архив и предоставени от Румен Иванов



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Царски символи от Второто българско царство красят сграфито керамиката на новите майстори

Специална занаятчийска работилница за керамични съдове от царски вид, каквито са използвали болярските семейства по времето на Второто българско царство ( XII – XIV в.) има в старопрестолния ни град Велико Търново. Ателието се намира почти в..

публикувано на 09.05.25 в 13:25

На гергьовски курбан в параклиса "Св. Георги" в Пирдоп

Голям празник като 6 май – Ден на Св. Георги Победоносец – не минава без подготовка за курбан във всички православни храмове, носещи името на светеца. Най-често храната се приготвя от агнешко или овче месо, както повелява традицията на този ден...

публикувано на 06.05.25 в 07:30

Чехът Лудвик Куба посвещава том на народните песни по българските земи

В края на 19-и век чешкият художник и фолклорист Лудвик Куба предприема пътуване до нашите земи, за да изследва българското песенно наследство. След като записва чутите мелодии, той посвещава цял том на България в своята поредица "Славянството в..

публикувано на 28.04.25 в 14:50