Един проект завинаги променя начина, по който хората възприемат София, карайки ги да виждат не просто улици и сгради, а история и онези писатели, художници, артисти, архитекти, чийто дух продължава незримо да витае в сърцето на града.
„Бохемска София” е проект, свързан с историята на столицата ни – обяснява създателят му, младият юрист Виктор Топалов. – Благодарение на работата ми като екскурзовод, моето проучване на историята на града, сътрудничеството с колекционери и историци, достъпа до едни от най-ценните книги, писани някога за столицата, успях да събера голяма база информация. Затова реших да създам тази страница и да започна да споделям в нея най-интересното, което знам.”
Проектът, създаден в края на 2019 г., започва като блог с любопитни факти, снимки и истории от културното минало на София, а не след дълго се появяват и пешеходните обиколки из града.
„За мен те винаги са били най-добрият начин, по който може да се оживи градското пространство – споделя Виктор Топалов. – Все повече хора ежедневно проявяват интерес към мястото, на което живеят, любопитни са да научат историите на улиците, по които ходят и на сградите, покрай които минават всеки ден.”Кое е най-бохемското време за София?
„Ако гледаме откъм културния живот и разцвета на тази част от обществото, бих казал – началото на XX век, като свързвам това най-вече с новите движения в литературата и изкуството, най-големия подем в културно отношение – смята Виктор Топалов. – Това е времето, в което виждаме промяна към нещо съвременно. Тогава жителите на София вече имат достатъчно самочувствие, за да се нарекат европейци, започват да живеят по по-европейски начин, създават се кафенета и клубове, театърът се превръща в нещо модерно, малко по-късно навлиза и киното.”
На страницата на „Бохемска София” във Фейсбук Виктор провежда и тематични виртуални обиколки на живо, по време на които, използвайки за илюстрация стари кадри, разкрива някои от тайните на стара и съвременна София. Например: какъв е истинският цвят на сградата на Народния театър; кога са поставени лъвовете пред главния вход на Съдебната палата; защо е имало ограда пред огледалото в централното фоайе на Царския дворец; в кои кабинети в Ректората на Софийския университет има камина; кои са хората, построили сградите и могли ли са да изглеждат те по съвсем различен начин.Макар за много по-популярен да се смята историческият период на столицата от времето на Римската империя, Виктор Топалов иска да покаже на хората и още нещо:
„София е много интересен случай на град, който само за няколко десетилетия трябвало да се превърне от малко източноевропейско населено място в европейска столица. И е успяла да го направи. За няколко десетилетия след Освобождението (1878 г.) София успява да се превърне в един равен съперник на централноевропейските и дори западните европейски градове. Именно това чувство искам да създам у нашите посетители – чувството на гордост, че са жители на една достойна европейска столица.”Снимки: личен архив
На 8 януари Православната църква чества свети Григорий, епископ Български, преподобни Георги Хозевит, свети Емилиан Изповедник, преподобна Домника, мъчениците Василиса и Марионила, 7 отроци и 20 войници. Сведенията за св. Григорий, еп...
Днес отбелязваме 80 години от т.нар. "Кървава Кореда". На 7 януари 1945 година започва масово избиване и малтретиране на хиляди българи във Вардарска Македония заради българското им самосъзнание. Кървавата баня е подготвена по лично нареждане на..
На 7 януари, Ивановден, Православната църква чества свети Йоан Кръстител, наричан още Предтеча. Той е връзката между Стария и Новия Завет - последният пророк, подготвил юдеите за идването на Спасителя. Ражда се половин година преди Иисус..
На 25 януари Православната църква чества свети Григорий Богослов, архиеп. Константинополски. Св. Григорий Богослов или Григорий Назиански e е..
На 26 януари Православната църква чества преподобний Ксенофонт и семейството му и свети Амон. Преподобни Ксенофонт е знатен патриций от..
Археологически разкопки в квартал Калето на крайдунавския град Лом разкриха останки от римски отбранителни съоръжения, датирани от I век след Христа...