Тя се казва Рита Санчес Йорданова, но всички в Козлодуй й викат Филипина. Защо ли? Защото е единствената филипинка в града. Освен това е млада, красива, с дълга до кръста коса и любопитна. Иска да опознае възможно най-добре новата си родина. Дори си е направила влог, в който качва видеа от преживяванията си в България.
Филипина пристига тук преди две години, заедно със съпруга си, който е българин. Разказва за първите си впечатления: „Беше есен, а Филипините са тропическа страна, ние нямаме 4 сезона. И всичко много ми хареса! Природата, къщите, църквите бяха точно такива, каквито си ги спомнях от детските филмчета. И си казах – това е приказна страна!“.
В началото обаче признава, че е имала тежък период, заради езиковата бариера. Днес Филипина говори сносен български, живее в Козлодуй, обича да се разхожда край река Дунав и дори пътува сама из страната. „Обичам да наблюдавам хората във влака как четат книга. Това не е обичайно при нас, във Филипините. Е, пътищата ви не са добри, но хората са приветливи. Все ме разпитват, искат да чуят моята история.“
А животът й, преди да дойде тук, определено не е бил „песен“, намеква Филипина. Момичето е живяло дълго време в бедно филипинско селце, а после в Манила, и както казваме у нас „знае 2 и 200“:
„Не ми харесва негативното отношение на българите. Някои хора се чувстват нещастни, че живеят в България. Те ми казват: “Какво правиш тук, имаш приказна страна. Защо с мъжа ти не заминете другаде, ще живеете по-добре“. Но тези хора не подозират как аз съм живяла във Филипините – казва Филипина. – Това да си в пренаселено от хора място с мръсен въздух, особено в Манила, е непоносимо! Да, всеки си има своя съдба и цели, но някои си мислят, че като притежават скъпи маркови обувки са по-щастливи. За мен обаче да имаш покрив над главата и хляб на масата са неща, които ме изпълват с благодарност всеки ден“ – откровена е тя.
А сравненията между българи и филипинци са неминуеми. „Вие сте много независими хора! Тук като станеш пълнолетен, можеш да се отделиш от родителите си и сам да взимаш решения. Нашата култура е ориентирана изцяло към семейството. Винаги се съобразяваш с мнението на близки, роднини, дори и в късна възраст.“ Освен това, в очите на Филипина българите сме работохолици и много дейни хора. „Вие непрекъснато с нещо се занимавате и обичате да пътувате, затова сте все заети.“ Това, според нея, обяснява защо като седнем на маса, ставаме приказливи. При тях не е прието да говориш, докато да се храниш. „Просто само тогава ви остава време за общуване“ – заключава Филипина.
Освен, че е влогърка, красивата филипинка е и много добра готвачка. Признава, че е голям фен на българската кухня. Върти баници и кюфтета за чудо и приказ, сама си прави лютениците и киселото мляко. „Мъжът ми не може да повярва как съм се усъвършенствала в българските ястия, та и на вкус ги докарвам 1:1 !“ – шегува се Филипина. Харесват й нашенските подправки, като чубрица и кимион, които ги няма във Филипините. И все пак, какво е най-незабравимото й преживяванте от България?
„Най-вълнуващото преживяване тук е снегът! Първият ми допир със снега! Защото аз прекарах 30 г. от живота си в тропическа страна. У нас хората пътуват до Корея или Япония, само за да видят снега. Но аз нямах тази възможност. Така че тук, в България, преживях нещо неописуемо“.
Да се радваш на малките неща в живота, да обичаш, да бъдеш благодарен и смирен. Това е философията на младата азиатка, открила щастието си край Дунав, на другия край на света. Чудесно послание в навечерието на светлите празници!
Можете да нагласите настройките за автоматичен превод на You Tube, за да проследите разговора на Филипина Йорданова с нашия репортер след 5-та минута:
Нидерландката Естер Вилемс продължава да привлича хора от различни градове и националности в своя клуб за български народни танци, създаден в Хага и носещ името "Зора". Основан е през 2017 година и още тогава в него се записват 13 души, които с..
Преживяваше в междинен свят, издигнат над дребнавостите на материята, ала с допусната до Божия промисъл душа. С прилепени до земята нозе отваряше сърцето си за птиците и слушаше с наслада гъшия хор. А в белотата на картона привиждаше лицата на велики..
След като посвещава 23 години от живота си на Кралския военноморски флот, британецът Дарен Картър решава да се уволни през 2013 г. Признава, че в продължение на години се е носил без посока през "бурните води на живота" - от работа..