На 5 декември отбелязваме Международния ден на доброволеца. За първи път той се чества през 1985 г. по инициатива на ООН, когато Световната организация приканва правителствата и неправителствените организации във всички страни да изкажат уважението и благодарността си към доброволците и да популяризират по-добре дейността им.

Една от организациите у нас, разполагаща с най-голям ресурс от доброволци, е Българският червен кръст. Според неговия заместник генерален директор Славита Джамбазова, броят им е повече от 17 000 души. Част от тях са постоянни такива, а други се включват само в някои от кампаниите.

От началото на пандемията, доброволците на Българския червен кръст активно участват както в осигуряването на хранителни продукти за възрастни, болни или граждани под карантина, така и в предоставянето на лични предпазни средства, консумативи и специализирана медицинска апаратура от бедствения резерв на организацията за медиците на първа линия в борбата с Covid-19. Осигуряването на храните за нуждаещите се, се осъществява със съдействието на социалните структури в общинските администрации, както и с Агенцията за социално подпомагане.

Какво е необходимо да направим, за да станем доброволци?

„Там кандидатът ще бъде ориентиран за дейностите на организацията, за своите права и отговорности като част от нея. Важно е да напомним, че цялата ни дейност е посветена на безвъзмездната подкрепа на хората и всеки доброволец прави това по своя воля, без натиск и възнаграждение. Необходимо е да спазва и фундаменталните принципи на организацията.”

На първо място сред тях е хуманността, следвана от неутралността и безпристрастността. Емпатията, солидарността и категоричното избягване на езика на омразата трябва да бъдат неразривна част от личността и характера на доброволеца.

Наред с обажданията на гражданите, потърсили организацията на горещите ѝ телефони за психологическа помощ или с друг тип молба, сигналите, на които се отзовават доброволци на Червения кръст през тази година са от всевъзможен характер.

„Свързани са с всичко онова, което може да се случи в живота – разяснява Славита Джамбазова. – Има нужда от нашата подкрепа когато в нечий дом е настъпил пожар. Тогава наши доброволци организират оглед на мястото, правят разчети за най-необходимите за бита неща. Ако ситуацията е извън компетенциите на БЧК, предоставяме консултации на пострадалите към кого да се обърнат.”

Освен това, БЧК активно работи  с пострадали при пътно-транспортни произшествия, предоставя топъл обяд на деца в риск в различни области от страната. В своята дейност Българския червен кръст е подпомаган и от международната общност, като тази година след глобалния апел на Международната федерация на Червения кръст, получи и раздаде повече от 30 000 пакета с хигиенни материали из цялата страна.

Ролята на доброволците е жизненоважна за работата БЧК. И това е факт още от създаването на първите две червенокръстки дружества, учредени веднага след Освобождението в Княжество България и Източна Румелия. В различните дружества, учредявани до създаването на Националната организация през 1885 година, доброволно и безкористно работят редица обикновени и видни граждани от следосвобожденска България.

„Това, което правят доброволците е пример, който, ако бъде последван от повече хора, съм убедена, че светът ни ще стане много по-толерантен и проспериращ – заяви в заключение заместник генералният директор на БЧК Славита Джамбазова.

Снимки: БГНЕС и БЧК